post

Микрофинансирането отива на заден план във време на криза

От Камелия Иванова

Вече се вижда краят на преговорите с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и скоро ще се уточни формулата, по която трябва да стартира алтернативното финансиране на малкия и среден бизнес у нас. След забавяне от няколко години става ясно, че новото правителство има съвсем различна визия за очакваните 200 млн. евро от ЕИФ, които по приоритетна ос три на Оперативна програма „Конкурентоспособност” ще се използват за създаване на не банкови финансови инструменти. Така вместо планираната комбинация от фонд за микрокредитиране, гаранционен фонд и фонд за дялово инвестиране, у нас ще бъдат създадени пак три фонда, но предназначени само за рисково инвестиране на малки и средни компании. Техният капитал се очаква да бъде най-малко 150 млн. евро, съобщи зам.- министърът на икономиката Евгени Ангелов.

Пътят на парите
Финансирането на фондовете ще се осигурява със средства от ОП „Конкурентоспособност”, като за целта ще бъде използван инструментът за финансов инжинеринг – JEREMIE. Това е специфичен инструментариум, използван от Европейската комисия (ЕК), чрез който част от средствата от Структурните фондове се насочват за капиталово и дългово подпомагане на малки и средни компании. Тези пари трябва да се управляват от холдингов фонд, чиято функция е да ги разпределя към рисковите фондове или т. нар. посредници. Според правилата на ЕК функциите на холдинговия фонд могат да се възлагат чрез обществени поръчки или чрез директен договор с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) или национална институция. В случая с България, най-вероятно ролята на холдинговия фонд ще бъде поета от специално създадено за целта дружество, с участието на ЕИФ и Българската банка за Развитие. Дружеството трябва да предостави на фондовете – подизпълнители 70% от средствата, с които те ще оперират. Останалите 30%, според регламентите на ЕС, трябва да се набавят от външни инвеститори. Именно такъв е размерът на съфинансирането, което всеки фонд трябва да подсигури, като намирането на тези пари ще бъде задача на мениджърите на фондовете, обясни Евгени Ангелов пред журналисти. Според него иновациите трудно се реализират с банкови кредити, защото са рискови и точно този проблем ще бъде във фокуса на новите фондове за дялово инвестиране. Самият министър има опит в тази област, като човек който през 2008 г. Основава фонда  Attria Capital за рискови инвестиции в страни от Югоизточна Европа.

Кои ще бъдат рисковите  фондове?
Средствата, с които ще оперират фондовете няма да се опускат по грантови схеми, каквато е досегашната практика. Този път парите ще се отпускат на бенефициентите  под формата на заем или дялово инвестиране в самите фирми. Така фондовете попадат в определението оборотни фондове (recycling funds), които са нови за България и заради това експертите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) трябва да уточнят какви ще бъдат правилата и механизмите, по които те ще работят. Също предстои да се реши какви ще бъдат критериите за избора на фондовете –подизпълнители. Дали те ще се създават специално с цел да отпускат евро средствата или по определени критерии ще се избират сред българските и чуждите фондове за дялово инвестиране. Очаква се да се определи  тяхната сфера на действие, дали ще инвестират в дялове на компании от определен сектор на икономиката, дали изобщо секторът на рисковите инвестиции е в състояние да усвои финансова инжекция от 150 млн. лв. и колко ефективно би било това. За сега обаче неизвестните около тези нетрадиционни финансови инструменти не са малко.

Малките фирми без  малки кредити
Ясно е обаче, че замисълът за функцията на тези квази банкови инструменти, който е заложен в ОП „Конкурентоспособност” е различен от плановете на правителството за създаване на три фонда само за рисково инвестиране. По време на криза българското правителството дава приоритет именно на рисковото финансиране вместо на микрофинансирането.  Това определено не съвпада с европейската практика, коментират експертите в тази област. Малките кредити до 25 хил. евро са признат и популярен антикризисен инструмент в Европа. Отпускането на подобни „социални” заеми за започване на малък бизнес могат да ограничат и ръста на безработицата, защото достигат до хора,  които не могат да предложат обезпечение срещу заем от обикновена банка.  В България не банковата структура за микрофинансиране  не е добре развита, а законодателството в тази сфера също не стимулира алтернативните начини  за отпускане на малки кредити.  Според анализа на ОП „Конкурентоспособност” от 2007 г.,когато е инициирана програмата, повечето български малки и средни компании имат нужда от допълнително финансиране. Към края на 2006 г. 35.4% от дребният бизнес има нужда от финансиране до 50 хил. лева, а над 19% от малките фирми се нуждаят от допълнителни 50-100 хил. лева. Данни за 2009 г. все още няма, но тези проценти вероятно са се увеличили заради кризата и спада в потребителското търсене.

Гаранционните фондове също имат важна роля за съживяването на малкия бизнес в период на икономически трус, а и биха помогнали да се увеличи усвояемостта по останалите оперативни програми. Много компании в момента срещат трудности при съфинанирането на вече одобрени проекти. А достъпът на стартиращите предприятия до финансиране е много по-лош, защото те нямат кредитно портфолио, достатъчно дълга счетоводна история и значителни спестявания или активи. Те са принудени да търсят банкови кредити, но условията за обезпечаване при малките предприятия не са  облекчени.  Тук би се вписал гаранционният фонд, който може да предостави  обезпечението, което банката изисква. 

Алтернативните начини за финансиране на бизнеса определено са необходими. За разлика от заемите, които винаги са били основен източник за финансиране и разширяване на всяка компания, фондовете за дялово инвестиране обаче са само една тясно специализирана възможност.  Управляващите са тези, които трябва да преценят кой ще бъде приоритетът, на който ще се заложи във време на криза.