post

Eve

Противоречивите сигнали около оперативна програма Конкурентоспособност се засилват

Да се каже, че новината от предходната седмица  за поредното възможно забавяне на схемите по ОП „Конкурентоспособност” беше неочаквана, би било далеч от истината. След поредицата от обещания от страна на МИЕТ, че програмата ще се отвори и как ще бъдат положени усилия за преодоляване на натрупаните забавяния, сега отново се тиражира поредното забавяне на старта на най-очакваните схеми за бизнеса. Все повече действията на администрацията заприличват на объркано танго – една крачка напред и две назад. В края на януари публикуваха една амбициозна индикативна програма с 13 планирани схеми. Плаха надежда се зароди в бизнеса, че може би най-накрая чаканите пари от ЕС ще бъдат малко по-достъпни. Три дни след това (след безпрецедентно кратък срок), от МИЕТ дойде новина, че ще има ново преразпределение на парите по програмата, може би защото трите дни бяха достатъчни за да „остарее” индикативната програма. Все пак живеем в динамично време.

Последва  нова стъпка напред от своеобразното танго – този път положителна – въведоха се нови правила за приемане на документите, които целяха да се облекчат условията при кандидатстване. Промяната беше очаквана, защото статистиката показа, че над 40% от подадените предложения по последната сесия по ОПК са отпаднали именно поради липсата на някой документ в пакета. А да отхвърлиш едно може би добро инвестиционно предложение, защото е забравен печат на някоя страница не е много рационално във време на криза.  Ангажиментите, които министерството пое към предложенията на асоциацията на консултантите включваше още и предварително обсъждане на критериите за избор на проекти. Това се случи в края на февруари, когато публикуваха за обществени консултации критериите за едната от трите планирани схеми през първото тримесечие – за подкрепа за стартиращи иновативни фирми. И оттам насетне – мълчание. След питането на Project Media за възможно забавяне дойде и поредното отстъпление от страна на МИЕТ. Само факта, че след схемата за иновации, никакви други критерии не бяха публикувани бе достатъчен да събуди подозренията, че поне едно от обещанията няма да се спази – ако пуснеха схемите навреме, нямаше да бъдат обсъждани публично критериите и обратното. Макар, че ако попитате редовите бизнесмени какво предпочитат, със сигурност ще ви отговорят, че е по-важно нещо да стартира отколкото за пореден път да прочетат, че схемите се отлагат. Само да припомним- става дума за 2-те схеми за технологична модернизация (т.е. инвестиции във фирмите за закупуване на оборудване и подкрепа за дейността им) за малки и средни и големи предприятия, за общо 160 млн.лв. Последното набиране на предложения по тези схеми беше през октомври 2008 г . От всички фирми, успели да минат през цедката на оценката, миниум 20% отказват да сключат договори или се отказват по време на изпълнението на проектите, поради факта, че оценяването е продължило твърде дълго и желаната инвестиция вече не е актуална или  защото процедурите по изпълнение са толкова сложни, че могат да отчаят и най-търпеливите и съвестни бенефициенти.

На фона на тези факти получаваме уверението, че “Управляващият орган ще направи всичко възможно процедурите да бъдат обявени съобразно срокове, в индикативната програма.”  Оттук и въпросът – а какво прави Управляващия орган цели 17 месеца след последното обявяване та не подготви схемите досега? И за какво ново одобрение на документите по тях от страна на Комитета за наблюдение се говори , когато КН одобрява единствено и само общите критерии за избор на проекти, а тези за двете технологични модернизации бяха одобрени веднъж на 4-тото заседание на КН през май 2009 г., 2-ри път на заседанието на Комитета през ноември 2009 г. (причините за прегласуването им остават неизвестни). Не е известно и какво толкова трябва да бъде променяно в тези иначе наглед не толкова сложни схеми. Или може би поредното прозрение, че „няма стратегии в министерството”? Това, че схемите на ОПК не са фокусирани се знаеше отдавна – не може да оценяваш с един и същи критерии фирми от т.нар. „лека промишленост”  (които са с много по-малки активи и обороти), фирми от машиностроенето (с традиционно ниска рентабилност и високи разходи за активи, задължения и персонал) и супер рентабилните софтуерни фирми, където с много малко инвестиции маржа на печалбата е сравнително висок. Ясно е, че и едва ли някой в администрацията в период на криза и обществено напрежение ще се наеме да посочи с пръст, че дадени отрасли са перспективни и ще ги подкрепяме, а други не толкова – т.е. не заслужават финансова инжекция от програмата.

Но тук  въпросът е друг – какво прави  администрацията през цялото това време, а не предприе някакви стъпки в посока решаване на проблемите? И защо вместо да опровергае ширещото се мнение, че ОПК е най-зле вървящата програма, не отворят така дълго чаканите схеми? Винаги е по-лесно да се каже „изпълнението зависи от редица фактори, включително и такива извън контрола на Управляващия орган”. Ако УО не може да контролира и нещата, които зависят от неговите правомощия, то тогава остава въпроса необходимо ли е да има 75 души в този УО (според регистъра на административните структури към МС), които меко казано не е ясно за какво са там и върху какво могат да влияят?

А може би много  подходящо е в момент, когато след 3-годишно ходене по мъките, най-сетне УО получи положителната оценка за съответствие, да се пусне обществена поръчка за „Оптимизиране на процеса на управление и изпълнение на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” 2007 – 2013″ , или казано с други думи поправка на току-що одобрената система за управление и контрол? Не е ясно за каква стойност е поръчката (индикативната стойност не е обявена в документацията, но съдейки по исканата гаранция за участие в размер на 22 000 лв., може да се предположи, че става въпрос за сума от порядъка на близо 2,2 млн.лв. – съгласно чл. 59. (2) на ЗОП „гаранцията за участие не може да надхвърля повече от 1 на сто от стойността на поръчката”), но за всеки е ясно, че ще се прави нова система за управление, но не е ясно трябва ли да чакаме отново 3 години Брюксел да я пре-одобри и кому е нужно това в настоящия момент? Не говорим за факта, че компонент в поръчката е „изготвянето на технически задания, които да послужат за изграждане на нова информационна система за управление”, при положение, че съществува ИСУН изграден за всички ОП, а самото МИЕТ пред 2 години се отказа от вече готова и изградена система за обмен на информация между бенефициенти, МЗ и УО (естествено отново финансирана с пари от ЕС). И не на последно място – преглед на наръчниците и насоките за кандидатстване – още една препратка, че чаканите схеми може би няма да стартират дори и през април, независимо от „полаганите усилия от страна на УО”. И въпреки, че 4 години след началото на ОП и при наличие на 1,2 млрд. евро средства по нея, има обявени само 11 процедури (3 от които са за директни  бенефициенти – агенциите към МИЕТ), изплатени са само 0,4% от всички средства по програмата, а по схемата за технологична модернизация от 2007 г. са разплатени „цели” 11 завършени проекта към бенефициентите.  Аз не съм математик или физик, но и да бях не бих се наела да изчисля коефициента на полезно действие на администрацията в този случай.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *