post

Eve

Историята на сините химикалки и черните печати

Крайният срок за подаване на проектите по най-популярната схема за технологична модернизация в предприятията по ОП „Конкурентоспособност” преди дни (10 август). Тези кампании винаги са предизвиквали интерес сред бизнеса и консултантите, а приемите, особено в последния ден и час винаги са били извор на емоции и впечатления. Досега практиката беше да се подават проекти в последния възможен момент, като гледката от опашки от консултанти, грабнали по няколко проекта в ръка и други тичащи към входа на агенцията, за да влязат вътре преди да удари крайния час, бяха обичайна гледка.

Тази година за пръв път Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (ИАНМСП) въведе нова практика – преглед на окомплектоваността на проектите при предаването им. Идеята беше чудесна, защото от една страна по този начин ще си сигурен, че си представил всички необходими документи в съответния вид, а от друга има и известен мобилизиращ ефект да не се чака последната минута.

Експертите от агенцията и ръководството на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) обясняваха усилено през последните месеци как ще облекчат административните процедури за кандидатите, как няма да се изискват куп документи и т.н. В самите Насоки за кандидатстване, изискванията за документи изглеждаха добре обяснени и по-малко в сравнение с минали години, една част бяха отпаднали и щяха да се проверяват по служебен път в регистъра, обясненията кои декларации от кого и къде се подписват бяха изрично разписани и т.н.

Тези облекчения малко от малко можеха да компенсират „наказанието”, което ИАНМСП и МИЕТ наложиха на бизнеса, като обявиха процедурата посред лято, като не само провалиха куп отпуски, но и се наложи да се правят невероятни маневри, за да могат да се съчетаят ваканциите и пътуванията на висшия мениджмънт с графиците за писане на проектите.

Тук дойде и първият проблем – в Насоките беше изписано, че декларациите трябва да са датирани към датата на подаване на проекта. Сега освен график за отпуските трябваше да се прави и такъв за подаването проекти. Пояснението, че датата на подаване трябва да е дата близка до тази, когато е подаден проекта, но не след нея, се появи в секцията „Въпроси и отговори” на страницата на Управляващия орган в сутрешните часове на 10 август (крайният срок). Напълно безсмислено беше да се публикуват каквито и да било разяснения в този ден.

Това беше и вторият проблем с тази процедура – за 3 месеца срок публикуваха само три пъти отговори и то на малко по-малко от 200 въпроса. Или интереса към схемата е отчайващо нисък или нещата са били толкова кристално ясни, че никой не е изпитал нужда да се задават въпроси. Не споменавам факта, че последната порция отговори беше качена на страницата на агенцията сутринта на 10 август, когато на никой вече не му трябваха, тъй като се предполага, че и най-бавните са подготвяли пликовете на проектите в този момент.
Наистина опашките в офисите на ИАНМСП бяха значително по-малко в сравнение с предишни години. Служителите бяха учтиви и любезни. Тези, които си подаваха проектите в запечатан плик бяха обслужвани много бързо и безпроблемно.

Интересното започваше, когато поискаш проверка на документите. Експертите, продължаваха да бъдат учтиви, но създаваха впечатление, че или не са съвсем сигурни какво правят или не познават в детайли правилата. Те не смееха да поемат никаква отговорност за какъвто и да е казус.

Става дума за елементарно решение дали да приемат един документ за оригинален, ако е подписан с черен химикал, а не със син. Първата порция от неочаквани изисквания беше, че документите не трябвало да се подписват с черен цвят химикалки, когато печата е черен, защото нямало как да се разбере дали последният е копиран или не. На някой това може да му звучи логично, но на мен не – явно трябва да се смени печата на въпросната фирма, защото има някакво правило, което лично аз за първи път чувам и което на всичко отгоре не е написано в никой официален документ. За да се удостовери и без това веднъж вече заверен документ дори и да е копие, нали все някой някога го е подписал в оригинал?!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *