post

Eve

Записки по облекчените процедури за кандидатстване

Списъкът с изненадите при кандидатстването по схемата „Технологична модернизация в малки и средни предприятия” излезе дълъг.

Оказа се например, че представените годишни отчети и данъчни декларации се заверявали на всяка страница с подпис и печат и вярно с оригинала, въпреки че в Насоките за кандидатстване изрично пише „заверени от кандидата” и няма добавено изречение за всяка страница (за други документи това изискване е изрично изписано). Обяснението беше, че изречението в Насоките трябвало да се тълкува по този начин. По мое скромно мнение това не е текст или изискване, което да подлежи на тълкувани. Но ако има такова, то би трябвало да е официално разяснение и да е оповестено по съответния начин, за да стане достояние на всички неразбрали, а не да се оставя място на въображението. Още повече че подобно изискване е напълно безсмислено! Това са исторически документи, които вече са проверени от съответните органи (НАП) и след като те са ги приели за истински (все пак данъчните декларации се представят с входящите си номера), защо да се заверява на всяка страница и какво би могло да се подмени? Ситуацията в компании с повече от един управител се утежняваше, защото в този случай документите трябвало да се заверят на всяка страница и от двамата едновременно. 

Поредният казус беше следния. Компания, чийто управител е чуждестранно лице трябва да разпише декларации на български език, чието съдържание не разбира. Предложеното решение беше текстът на декларацията да бъде преведен от заклет преводач на съответния език, а декларацията на чуждия език да е подписана от управителя и в този си вид отново да е надлежно преведена. Това се оказа недостатъчно за агенцията и изискването на приема беше, че декларацията трябва да бъде подписана единствено и само на български език. Подобно решение е неприемливо, защото подпис върху документ, чието съдържание не може да бъде разбрано от подписващия, няма стойност, а регламента на схемата не позволява да се прилагат т.нар. „двуезични” декларации (по аналогия с двуезичните договори). Причината е, че това щяло да промени формата на декларацията, както е зададена в Насоките и ще я направи невалидна съгласно правилата на процедурата.

Следващото изискване беше за одиторски доклад за независим одит. Въпреки че в Насоките за кандидатстване изрично е посочено, че той е „неприложим в случай, че кандидатът е предприятие по §1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството”, този аргумент не беше приеман и при листата му за проверка се отбелязваше „не”, независимо за какъв тип предприятие става дума. Друг интересен факт беше, че една част от служителите приемащи проекти, смело отбелязваха „не” и в случаите, когато изискваните документи са публикувани в Търговския регистър, въпреки че по-логично би било да се отбележи третата опция „не приложимо”. Все пак тези документи не са представени не заради нехайство, а защото е спазен Закона за Търговския регистър (ТР). Той задължава всички публично оповестени документи да бъдат проверявани по служебен път и да не се изискват от която и да е администрация. 

Оттук и поредния абсурд – още в самите Насоки за кандидатстване има изискване да се представи счетоводната политика на фирмата задължително на хартия, въпреки че редица компании са длъжни да публикуват този документ с годишните си отчети и той може да бъде намерен отново в ТР. Явно подаването на още няколко листа хартия е било по-важно от това да се направи справка със закона и какви са неговите разпоредби.

И последното изискване, за което не намерих логично обяснение беше, че превод на оферта, направен от агенция за преводи и представен в оригинал с печат на същата агенция не е валиден съгласно изискванията на схемата. Оказа се, че трябва допълнително да бъде заверен от управителя с подпис и печат, отново на всяка страница. В случаите, когато превода не е правен от професионалисти, може и да има някаква мъглява логика, но когато на листа хартия стои име, лого, печат на заклет преводач или агенция, не е ясно въз основа на какви аргументи този документ не е признат от ИАНМСП. А един управител, който може и да не говори съответния език да си слага подписа, удостоверявайки нещо, което може би не разбира…

Изброяването на подобни казуси може да се продължи още, но не това е целта на малкото ми изложение. Примерите са събрани от много компании, но са достатъчно общи и вероятно много хора са се сблъскали с тях или пък с други съвсем различни. На някой тези казуси може да се сторят глупави, но аз говоря за средностатистическия бизнесмен решил да кандидатства по ОП Конкурентоспособност. Целта на текста не е да се заклейми като „лоша” ИАНМСП или някоя друга администрация, а да се търсят разумни решения. В крайна сметка трябва да се върви към намаляване на онези 45 подписа, за които говореше преди време министърът на еврофондовете Томислав Дончев. Защото единственият въпрос, който изниква е, ако това е облекчаване на процедурите за кандидатстване и на административната тежест за бизнеса, какво е било преди, когато тези изисквания не са били толкова улеснени за кандидатите?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *