post

Емил Савов, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ

С какво е полезен фонда за местните власти?

Целта на фонд ФЛАГ е да подпомага местните власти при временен недостиг на средства при изпълнението на проекти, финансирани от европейските фондове. Основната логика на тази подкрепа е същата като на самите оперативни програми –  първо се заплащат разходите по проекта, а после се възстановяват. Тук е ролята на фонда, защото вместо да заделят собствен ресурс, общините могат да заемат средства от нас. Ние финансираме изключително инфраструктурни проекти. Обикновено те са големи и изпълнението им е трудно без инструмент като ФЛАГ. Фондът работи от началото на 2009 г. и предоставя мостово кредитиране за извършването на тези разходи до възстановяването им под формата на междинни или окончателни плащания предимно от ОП Околна среда,  ОП Регионално развитие и Програмата за развитие на селските райони.

Какъв е интересът към фонда сред българските общини? Какъв е капиталът, с който разполага фонда?

Над 130  са исканията за кредити от както работи фонда, като над 90% от тях са одобрени. Това говори за сериозен интерес. ФЛАГ беше учреден с акционерно държавно участие от 30 млн. лв. като основен капитал, след което държавата прибави още 30 млн. лв.  А привлеченият капитал е 70 млн. евро под формата заеми от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Така общият ни кредитен потенциал е 200 млн. лв.  До сега сме ползвали само първият от двата договорени заема с ЕБВР, защото парите ни стигат на този етап.  Към момента разполагаме с 130 млн. лв., които се предоставят като кредитен ресурс. А като се има пред вид динамиката на оперативните програми, очакваме да започнем усвояването на втория кредит към средата на следващата година, така че да достигнем тези 200 млн. лв.

Водят ли се преговори с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за допълнително финансиране на фонда?

Това е различен казус. Става въпрос за заем от ЕИБ, който българската страна е договорила още през 2007 г. и е на стойност 700 млн. евро.Парите са отпуснати в подкрепа на националното съфинансиране по европроекти. Част от средствата трябва да бъдат предоставени именно за големи инфраструктурни проекти. Първоначално заемът е взет, за да се подкрепят програмите Околна среда и Транспорта, но по всяка вероятност ще се  включат и проекти на Регионално развитие. Идеята е за някои особено големи инвестиции, като например ВиК проекти, да се приложи принципът, по който работи ФЛАГ – общините да получат възможност за кредитиране от ЕИБ и така да ползват ресурсът, който България вече е договорила.  В този смисъл се водят преговори, за да се използва вече изградената и работеща структура на фонд ФЛАГ.  Механизмът за ползването на тези средства е малко по-сложен и в момента специална работна група към кабинета на министъра на еврофондовете – Томислав Дончев, решава точно кои проекти могат да се подкрепят и как.  ФЛАГ ще бъде едно помощно звено на базата на специфичния натрупан опит, ние не участваме пряко в тези преговори, но непрекъснато се консултират с нас.

Как се справят общините с усвояването на еврофондовете?

Като цяло се справят добре. Проблемите, с които се сблъскват се дължат по-скоро на неизчистените процедури на съгласуване на документи с Управляващите органи. Миналата година всички се учеха, включително и екипа на фонд ФЛАГ. Наскоро правителството прие няколко акта, с които се оптимизират процедурите, поставят се ясни максимални срокове за процеса на верифициране на междинните плащания, преди този срок беше по-скоро пожелателен. Някои общини миналата година чакаха по 6 или 7 месеца, за да им бъдат възстановени разходите, а при условие, че са ползвали заемен ресурс от нас –  те всеки месец трупат лихви, които се плащат от общинския бюджет. Така че от тази гледна точка, нещата вече са по-добре регулирани.  Трябва да се има предвид, че за целия програмен период до 2013 г.  общините са бенефициенти на 60% от всички достъпни евросредства за България. Техният успех е ключов за страната.

Кои са основните проблеми за тази една година, с които се сблъскахте?

Ние сме в особена роля на финансов посредник между държавата и местната власт. Така че всяко скърцащо колелце в тази верига между общините и управляващите органи оказва влияние и върху нас. Резултатът е многократно предоговаряне на погасителния план заради удължаването на срокове за плащане. Опитваме се да бъдем максимално полезни, тъй като колкото по-малко им струва на общините кредита от нас, толкова по-добре. Фондът не е създаден да печели, а да помага на общините, но тези пари си имат цена. Поддържа се непрекъснат диалог с всички наши клиенти и реално им се предоставят консултации. За голяма част от общините ползването на дългов инструмент като ФЛАГ беше първият им сблъсък с кредитния пазар. Това важи особено за малките общини, които по принцип нямат достъп до банковия пазар, защото нямат финансов капацитет. Вече има клиенти с по 3 кредита и с всяко идване при нас нещата стават по-лесни. Друг проблем в самите местни администрации е кадровият капацитет, от който зависи спазването на правилата на европейските програми, както и ползването на дългови инструменти.

Колко често се налага да се предоговарят условията по сключен заем?

Доста често. Главно поради забавянията на плащанията от управляващите органи. При мостовото финансиране, общината възстановява кредитите с плащанията по европрограмите. Всеки пропуск, е повод да бъде забавена процедурата по верификация на разходите, връщане за доокомплектоване на документите и удължаване на сроковете, в които те би трябвало да си получат плащанията. В такива случаи, когато самата община няма вина за забавянето, а просто такава е системата, непрекъснато анексираме. Това се прави, когато няма някаква опасност плащането да не се случи и е налице единствено техническа причина за удължаване на срока. Не помня да имаме договор, който да не е анексиран в погасителния план. Вече 40 от отпуснатите кредити са върнати. Това означава, че тези проекти са успешно изпълнени от общините.

Тази година променихте кредитната политика, заради новия ГПК. ФЛАГ въведе правило за вноските по дългосрочните кредити, които до 6 месеца преди падежа им трябва да бъдат на разположение по сметка на общината. Другото изкисване беше да се планират вноските в бюджета на общината за следващата година. Каква беше точно целта на тази промяна и какво означава за общините?

Първо промените в ГПК в момента са в Конституционния съд и е атакуван от омбудсмана, дело № 9 от тази година. Причината е, че според него се изкривява конкуренцията на пазара и общините се поставят в положение да не могат да предоставят  ликвидни обезпечения. Когато те ползват кредити от ФЛАГ, фондът изисква два вида обезпечения. Едното е върху приходите от съответната оперативна програма, които са източник за изплащане на мостовите кредити и обезпечение върху собствените приходи. Промяната в ГПК означаваше за нас, че ние реално нямаме легален механизъм да искаме принудително изпълнение, в случай на неплащане. Така вече нямаме право да предявим искане за запор върху банковите сметки на дадена община. Можем само да чакаме добрата воля на общината някой ден, ако реши, плати дълга си.

Това естествено повиши риска от нашата дейност, особено при дългосрочните кредити и се наложи да предприемем тези мерки без да оскъпяваме ресурса, който предоставяме. Идеята е разходите за изплащане на дълга да бъдат част от решението на Общинския съвет за приемането на бюджета като гаранция, че средствата са там и са заделени. Освен това изискваме общината да осигури предварително средствата, необходими за следващата погасителна вноска.

Какъв е размерът на това обезпечение?

Равно е на вноската, която дължи общината. Ако например тя се плаща два пъти годишно – 3 месеца преди падежа сумата трябва да е осигурена. Ние не я прибираме, тя е в сметка на общината и носи лихви. Прави се за наша по-голяма сигурност, че парите са там. Това бяха най-безболезнените мерки за нашите клиенти, които можехме да направим. В противен случай трябваше да променим лихвената политика, да вдигнем рисковите равнища, което само оскъпява кредитите. Става въпрос за малки суми, които са разсрочени във времето, така че вноските, които например стоят като гаранция при нас са межди 2 хил. и 15 хил. лв. месечно. Ако новият текст на ГПК отпадне ще отменим и тези допълнителни изисквания.

В края на септември намалихте лихвените нива. Каква беше причината?

Решението произтича от оптимизацията на нашите взаимоотношения с банката кредитор – ЕБВР. Един от факторите, които позволиха това да стане е,  че в края на 2009 г. фондът няма лоши кредити. И по силата на споразуменията, които имаме с банката,  в такива случаи имаме право да намалим цената, която им плащаме за обслужване на кредита. По тази причина намалихме кредитите с реално малко над половин процент, като сега максималната  лихва е 5.85%. Промяната важи автоматично за всички действащи договори с общини

Може ли да се очаква евентуално ново намаление на лихвите?

По скоро не. Лихвената ни политика е прозрачна – ясно определена основа, която е шестмесечният EURIBOR плюс надбавка. Вече редуцирахме надбавката, която включва почти изцяло разходите, които правим за обслужване на дълга от ЕБВР и останалото е рисковата надбавка, свързана с конкретния кредит, който предоставяме. За съжаление в момента EURIBOR-ът върви, макар и бавно, нагоре. Два пъти в годината преизчисляваме лихвените равнища на общините. Така че единствената промяна в момента е според движението на EURIBOR-а. Миналата година този индикатор беше нереално нисък – под 1%, а сега е малко над 1%.

ЕБВР осъществява ли контрол над вашата дейност?

Представител на Банката е  член на съвета на директорите. Имаме периодична отчетност, която трябва да генерираме, което си е нормално за една кредитираща институция. Правим допълнителни проверки върху тръжните процедури на нашите клиенти за проведени публични поръчки и това е разликата с традиционната банкова практика.

Наскоро се прие методика за финансови корекции от страна на правителството, според която ако се открият проблеми с обществените поръчки, управляващият орган има право на големи финансови корекции върху размера на безвъзмездната помощ. Ето защо експертите на ФЛАГ се опитват още при кандидатстването на общината за кредит да са сигурни, че всякакви обжалвания върху  извършените обществени поръчки за конкретния проект са приключили и че има законно избран изпълнител. Това е и един от факторите за одобрение на кредитополучателите ни. Основната причина за това е, че има ако има проблем с поръчките се очаква почти със 100% сигурност да се появи и проблем с изпълнението на проекта и с възстановяванията на разходите от оперативната програма.

Смятате ли, че има отлив на интерес към еврофондовете заради трудните процедури?

Ако говорим за общините – не, въпреки че имаше такива закани от някои кметове, след като си изпълниха първите проекти. Но това по-скоро го отдавам на емоция и на трудностите, свързани с неизградения административен капацитет. Вярно е, че колкото и да са безвъзмездни тези пари, които покриват на 100% разходите, те не са безплатни от гледна точка на труд и допълнителни разходи, която една общинска администрация прави. Трудно се остойностяват,към тях се прибавят и лихвите, които плащат на нас. Но за по-голяма част от общините в период на криза това е единственият източник за инвестиции. Знаем какво се случва с общинските бюджети тази година – още през януари стана ясно, че почти за всички това ще е основния източник за инвестиции и те просто нямат изход. Допълнително държавата намали някои трансфери чрез промяна в закона за държавния бюджет.

Европроектите са полезни, като например един воден проект общините не биха могли да си го позволят, ако трябваше да го финансират сами. Кметовете знаят нуждите на общините и действат съобразно тях. Но най-важно е техния административен капацитет да се запазва. Голяма част от общините предприемат антикризисни мерки с намаляване работно време и персонала, но хората обучени по европрограмите не бива да се освобождават.

Какви ще са стратегическите посоки за общините, към които трябва да се насочи финансов ресурс през следващия програмен период?

Общините са фокусирани по-скоро върху моментната ситуация. Скоро ще има голяма годишна среща на местните власти и там ще започне подобна дискусия. Според мен най-големия проблем в момента е липсата на финансиране за общинската пътна инфраструктура. С годините се оказа така, че държавата има няколко целеви източника за такива инвестиции. В общинските бюджети такива приходи няма. От друга страна общинската пътна мрежа е в пъти по-голяма от държавната. Имаше една или две мерки по ОП Регионално развитие за общински пътища, там интересът беше много голям. Някои проекти получиха финансиране, но се класираха и такива, за които парите не стигнаха. Такива средства няма да има до края на плановия период. Може би един от акцентите за следващия планов период наистина трябва да бъдат общинските пътища. Това е толкова същностен елемент от регионалното развитие, а влошената инфраструктура директно гони хората от едно място, ако бизнеса не върви там по тези причини.

Интервюто взе Камелия Иванова
Снимки: Project Media