Тежки процедури спират бизнеса при европроекти

ОП „Техническа помощ“ и ОП „Адмнинистративен капацитет“ са с най-малка значимост за бизнеса

Тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти са най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Това е мнението на около 80% от бизнеса, заяви зам.-председателят на БСК Камен Колев. 

Пречка за бизнеса са и липса на прозрачност при оценка на проектите (над 60%), както и спорни текстове с възможности за различни тълкувания (над 55%).

Резултатите са част от проведено в периода 28 юни – 5 юли т.г. анкетно проучване сред неправителствения сектор, академичните среди и бизнеса за възможностите за усъвършенстване на управлението на европейските средства през новия финансов период (2014-2020г.).

Като други проблеми, които стоят пред усвояването на евросредствата са забавяне на плащанията по проекти (около 70%), необходимост от осигуряване на финансов ресурс за целите на проекта (около 30%), неясни указания от страна на администрацията за дейностите, които трябва да се извършат по изпълнение и отчитане на проекти (около 67%).

Прочуването показва, че 59% от фирмите са информирани в достатъчна степен за условията за кандидатстване с проекти по европейските фондове, 26% декларират, че се нуждаят от допълнителна информация, а 13% не се чувстват информирани. От анкетираните 46% са били бенефициенти по оперативните програми, 13% отбелязват, че са кандидатствали, но не са били одобрени, 39 % от отговорилите не са кандидатствали. Повече от половината – над 52% възнамеряват да кандидатстват отново, което показва, че бизнесът ще разчита на европейските фондове и през следващия програмен период.

Предпочитанията на бизнеса по отношение на формите на разплащане през следващия програмен период 2014-2020 г. са с превес за грантовите схеми (над 70% от запитаните), но отбелязват, че в определени случаи револвиращите финансови инструменти са по-подходящи (около 18%).

Относно вариантите на управление на средствата от еврофондовете през следващия програмен период бизнесът настоява за по-строг контрол от страна на Европейската комисия към разпределението и разходването на средствата (около 35%). Около 25% са за създаване на централизирано звено за управление на всички оперативни програми, около 20% очакват повишаване на ефективността чрез аутсорсване на някои дейности към банките и неправителствените организации, а само около 18% са за запазване на статуквото.

Независимо от желанието на анкетираните да се запазят съществуващите оперативни програми, предпочитанията са към ОП „Регионално развитие“ и ОП „Околна среда“ (52%, 54%), ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ (48%), ОП „Транспорт“(46%). Като оперативни програми с най-малка значимост за бизнеса се определят ОП „Административен капацитет“ и ОП „Техническа помощ“.

По отношение на разпределението на фондовете между оперативните програми преобладаващото мнение е, че то трябва да бъде диференцирано и приоритизирано (около 70%), а едва една-трета от респондентите са за балансирано разпределение.

Относно работата на администрацията бизнесът най-често препоръчва разширяване на спектъра от електронни услуги за бенефициентите (в т.ч. електронно кандидатстване и отчитане на проектите) и аутсорсинг на специфични дейности при управлението на проекти, респективно – 54% и 31%.

Цялото проучване на БСК четет в рубрика Анализи