България продължава да изостава в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа
Страната ни е на дъното в „Индекса на настигане“ и при икономика, демокрация, качество на живот и добро управление
Шест години след влизането си в ЕС, България продължава да изостава сериозно в процеса на сближаване с по-развитите страни в Европа. Това се казва в изследване на Институт „Отворено общество“ – София. България е на дъното на класацията сред страните-членки на ЕС в „Индекса на настигане“ и при четирите основни категории на индекса: икономика, демокрация, качество на живот и добро управление. В някой индикатори на качество на живот страната е изпреварена от съседни страни като Сърбия и Черна гора, които още са кандидатки.
Изследването „Какво направи кризата с Европа?“ се базира на второто издание на „Индекс на настигането“, който измерва и класира постиженията на 35 държави в Европа – страни членки и кандидатки – по 47 индикатора, разделени в четири категории: икономика, демокрация, качество на живот и управление.
В цялостната класация, България заема 29 място от 35 страни, като слиза една позиция по-долу в сравнение с индекса за 2011 г. Сравнително най-добре страната се представя в категорията икономика, където заема 28 позиция, следвана от демокрация и добро управление, отново на 28 позиция, но с по-малко точки.
Страната ни се представя най-зле в категорията качество на живот, където заема едно от последните места – 31 от 35, като в тази категория се измерват индикатори по образование, здравеопазване, богатство на потребителите.
При отделните индикатори България се представя най-добре при ниво на държавен дълг, където е втора в класацията след Естония. Сред най-лошите индикатори на страната са качество на здравеопазването – 34 място, енергийна ефективност – 34 място, свобода на медиите – 30 място.
По отношение на процесите в Европа, индексът регистрира ефектите от икономическата криза на континента и очертава възможните групи в „Европа на няколко скорости“. Най-развитите групи включват страни в северните и северозападните части на континента. Най-изоставащите групи са в югоизточната част на Европа – Балканите.
Това потвърждава тенденцията за задълбочаващо се разделение Север-Юг, която постепенно измества предишното разделение между Източна и Западна Европа, след като редица от бившите комунистически страни и нови страни членки – като Чехия, Словения, Естония, Полша и Словакия – догонват вече и най-развитите западни държави по редица индикатори. Сред най-изоставащите страни и в „балканска компания“ е вече и Гърция, която пада в класациите не само по икономическо развитие, а и в категориите демокрация и управление. Гърция обаче запазва позицията си по качество на живот, а това е категорията, където новите страни-членки на ЕС настигнат най-бавно и трудно старите страни членки.
Изследването потвърждава наблюдението за наличие на зависимост между нивата на управление и нивата на държавен дълг, които една държава може да си позволи. Страните с добро управление може да си позволят по-голям дълг без да изпаднат в криза, докато тези с лоши индикатори на управление не трябват да повишават дълга си, дори техният дълг да е много по-малък.
„Индекс на настигането“ може да се намери на адрес www.thecatchupindex.eu , където потребителите могат да видят класациите по страни и индикатори и да съставят свой „собствен индекс“, като използват наличните данни. Индексът е продукт на Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт „Отворено общество“ – София.
