НовиниФинанси

147 млрд. евро са влезли в касите на ЕС през 2012 г

Бивш преподавател в професионалното висше икономическо училище в гр. Бинген изследва финансовите потоци на общността през миналата година

През изминалата година Европейският съюз е „придобил” близо 142 млрд. евро от нейните 27 страни членки, показва предварителните данни на статистици. По време на преговори за бюджета на Общността нито една страна членка на Европейския съюз не иска да влоши позицията и внимава за финансовите потоци към и от Брюксел, пише farmer.bg. Алфонс Янингхоф, бивш преподавател в професионалното висше икономическо училище в гр. Бинген, ги изследва обстойно, 

Как се сглобява сумата от 142 млрд. евро?
– Три четвърти от нея (108 млрд. евро) бяха вноски на страните членки, които те осигуряват като твърд процент от техния брутен национален продукт (БНП). Засега 1,07% от тази национална добавена стойност се трансферира към Брюксел.

– 11% (16 млрд евро) се изтеглят от данъка върху добавената стойност. Това почти незначително перо преди 20 години беше главният източник на доходи на ЕС, когато един процент от ставката за данъчно облагане отиваше в Брюксел. Днес това са само 0,3% от общия ДДС-приход.

– Други около 17 млрд. евро Евросъюзът взима като „собствени” приходи чрез мита и поглъщания. Само 75% от тези приходи отиват в Брюксел, останалите задържат отделните страни членки на ЕС за изравняване и печалби.

Общите разходи на касата на ЕС са, разбира се, също 142 млрд. евро, 30% от които, 51 млрд. евро се изразходват за „заетост и растеж” в икономически слаби страни членки, съответно региони. Това перо често с удоволствие се описва като „кохезия”. За общото икономическо структурно стимулиране, включително стимулиране на научните изследвания („конкуренция”) ЕС предостави на разположение още 13,5 млрд. евро (9,5%).

В този списък най-голямото перо общо е земеделието. Той сам съдържа отделени почти 40 млрд. евро (28%). Съчетаните директни плащания (които все още съществуват във Франция) са с 3,4 млрд. почти остатъчно перо. За нейния „втори стълб” на аграрната си политика, следователно за подобряването на инфраструктурата на селските райони, ЕС инвестира 14,4 млрд. евро. Сред тях е мрежата от пътища, организация на търговията или мерки за опазване на околната среда.

Преди тридесет години аграрният бюджет съставляваше над 75% от общия бюджет на ЕС. Днес без развитието на селските райони те са все още 30%.

Почти също толкова колкото за развитието на селските райони ЕС дава за нейния ангажимент като „глобален актьор”. Към това принадлежи напр. обща външна политика и политика на сигурност. Не особено ниски са административните разходи; въпреки че към това перо са и връзките с обществеността или европейските училища.

През 2012 г. в касите на ЕС са влезли 147 млрд. евро. 92% от тях идват от „старите” страни членки, като само 20% от Германия, 16% от Франция, 13% от Италия и 12% от Великобритания. За един германски гражданин това означава 320 евро годишно. По-богатите страни плащат на човек от населението отчетливо повече: Люксембург 651 евро, Белгия 489 евро и Дания 479 евро. Испания, Гърция и Португалия от другата страна са значително по-надолу, така че средната вноска на 15-те стари страни членки е около 300 евро. На „новите” 12 страни членки вноската е средно 123 евро на човек.

Нетни платци и нетни получатели
Решаващо при преговорите по бюджета винаги е дали ще се промени балансът между вноските и  заплащанията за една страна. Тъй като обратните плащания за 2012 г. все още не са известни, на графиката са изобразени данните за окончателните погасителни проценти за отчетната 2009 г.

С 8,6% евро Германия остава най-големият нетен платец на ЕС – по едно друго изчисление сумата възлиза на 9,2 млрд. евро. Другите големи нетни платци са Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Великобритания и Дания. Великобритания се възползва все още от изтъргуваната за нея през 1984 г. отстъпка. Основание за това бяха намалелите вземания от митници и увеличаването на разходите за хранителни стоки след влизането в ЕС, но и вътрешната политика изигра роля. Така както и днес британците не приемат особено много Европейския съюз.

Абсолютен шампион сред нетните потребители е Полша с 9 млрд евро годишно; т.е. почти цялата сума, която плаща Германия като нетен вносител. Всички 12 държави от ЕС, които се присъединиха към Общността през 2005 и 2007 г., получават от Брюксел повече пари, отколкото плащат.

Разликата между вносителите и потребителите в рамките на ЕС е много голяма, изтъква в заколючение Янингхоф. Така например Германия плаща почти 9 млрд евро повече в касата на ЕС, отколкото получава. При Полша е точно обратното.

Двата най-големи индивидуални пера на разходите на ЕС са „Заетост и растеж” (30%) и „Директни плащания в земеделието” (28%).

В края е позволена една критична забележка. Тромавостта на финансовата система в Брюксел се показва свръхясно в Гърция. Тази страна получава (това няма нищо общо с актуалната финансова и икономическа криза) от 30 години всяка година по 3 милиарда нето от касата на ЕС. Тези високи трансферни постижения могат заедно с други фактори на въздействие да допринесат за това да се забави икономическият напредък.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *