Плановото лечение на българите в ЕС за сметка на здравната каса ще остане невъзможно

Правителството се отказа от поправки, които трябваше да намалят чакането пред ТЕЛ

Правителството се отказа от поправки, които трябваше да намалят чакането с години пред ТЕЛ, предаде Кросс.

Плановото лечение на българите в ЕС за сметка на здравната каса ще си остане невъзможно дори след законодателните промени, които правителството внесе в парламента и ще бъдат гласувани наесен. Те се правят заради евродиректива, която задължава всяка страна да осигури по-добър достъп на гражданите си до трансгранично здравно обслужване. Но в планираните изменения в Закона за здравното осигуряване има толкова ограничения, че българите трудно ще могат да се възползват от правото си да се лекуват в другите страни от общността.

Според предложените поправки българите ще могат да се лекуват във всяка страна членка, като първо сами платят разходите за лечението си, а после поискат възстановяване на средствата от здравната каса или здравното министерство. НЗОК и министерството ще плащат само за дейности, които покриват и у нас, и в размери, които важат в България.

Запазва се най-голямата пречка – за част от медицинските дейности ще се иска предварително разрешение за отпускане на средства. Кои са те – ще бъде описано в специална наредба. Предлаганите критерии дават големи възможности за субективизъм и за бавене на разрешението. То ще се налага за дейности, които изискват предварително планиране и са много скъпи. Законопроектът предвижда предварително пресяване, което трябва да контролира разходите и да избегне разхищение на финансови, технически и човешки ресурси. Вариантът за отказ ще продължи да има и ако лечението, според преценката на специалисти, може да се извърши у нас.

Касата и министерството ще могат да откажат възстановяване на средства и при вече проведено лечение, което означава, че тези, които заминават на своя глава, ще трябва да носят и риска за това. В момента българите имат право на лечение в страните от ЕС в два случая – по спешност или когато здравното обслужване не може да бъде осигурено у нас, но с предварително разрешение.

Всъщност самата европейска директива допуска въвеждането на ограничения за избора на българите да се лекуват по-свободно навън, тъй като в нея се казва, че транспонирането й в националното законодателство не следва да води до насърчаване на пациентите да търсят лечение извън държава по осигуряване.