ЗемеделиеНовини

Малките фермери и преработватели се обединиха в сдружение

Новото Сдружение ще отстоява интересите на около 85 000 дребни фермери у нас

Малки производители и преработватели на храни създадоха свое сдружение, което ще защитава интересите на семейните ферми у нас. Сектори като овощарство, животновъдство, производство на зеленчуци, пчеларство и други, са обречени на гибел, тъй като държавата защитава интересите на големите производители и монополисти, обясниха инициаторите за създаването на браншовата организация, цитирани от Агроновини.

Новото Сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) ще отстоява интересите на около 85 000 дребни фермери у нас. Учредителното събрание избра за председател Магърдич Хулиян, а в управителния съвет влязоха петима фермери от различни сектори. Сред членовете на браншовата организация има овощари, животновъди, производители на зеленчуци, пчелари, фермери, които отглеждат етерично-маслени култури, калифорнийски червеи и един зърнопроизводител.

Освен от секторен управителен съвет, работата на НСМСФП ще се контролира и от регионален съвет за всяка област в страната, тъй като държи на представителство чрез локалните си структури. Сдружението ще се издържа от членски внос и с проектно финансиране. Търси се партньорство със сродни организации на малки фермери от страните-членки на ЕС. Европейската асоциация на млекопреработвателите вече е декларирала, че ще помага с обучение, организационен опит и практически съвети. Новата браншова организация ще бъде регистрирана в Софийски градски съд като юридическо лице с нестопанска цел.

„Ролята на малките производители е да създават натурална и чиста традиционна храна, а и да съхранят селските райони в България. Но трябва да им се даде възможност за достойно съществуване, за да създават добавена стойност”, обясни новоизбраният председател на новото Сдружение на малките семейни ферми и преработватели Мъгърдич Хулиян. “Държавата не може или не иска да припознае малкия фермер като равнопоставен икономически субект, затова обединението помежду ни трябва да ни направи разпознаваем и силен партньор” допълни той.

„Животновъдството в Родопите, а и в цяла България умря, защото всички досегашни мерки бяха за големите производители. В Испания са намерили решение – малкият стопанин има право да изкупува млякото на бабата от съседното село”, даде пример Росен Михайлов. Участниците в учредителното събрание разкритикуваха Наредба 26, която регламентира директните продажби, но според тях, измененията в нея се правят само по отношение на количествата. „Регламентите за мляко и месо, например, са приложени директно, без диференциация”, коментираха хората.

„Наредба 26 е уютно място, където намериха пристан средните и големите фермери. Затова ние, като браншова организация, ще правим предложения не за изменение на съществуващите регламенти, а за ново законодателство”, каза адвокат Ивана Мурджева, един от инициаторите за създаването на националното Сдружение на малките семейни ферми и преработватели. Затова след регистрацията в съда, представители на НСМСФП ще поискат пред Министерството на земеделието и храните да бъдат включени в работните групи, които изготвят нормативната уредба.

Наредба 26 е в интерес на средните и големите производители, смятат Ивана Мурджева и колегите й Мъгърдич Хулиян и Росен Михайлов

Новото сдружение ще работи за отваряне на фермерски пазари в областните градове. Идеята е производителите на традиционни, чисти и натурални храни да предлагат продуктите си в определен ден от седмицата.

Земеделци отново отчетоха, че българските дребни фермери са неравнопоставени на европейските. „Ако ние получаваме 25 лева на декар трайни насаждения, във Франция нашите колеги получават 300 евро. А това е важно, особено ако отглеждаш интензивни култури – тази година продукцията може да е добра и да имаме пари да преживеем, коментираха производители. 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *