post

Задължително е да се осигури приемственост и устойчивост в управлението на програмите, на мнение е председателят на БАКЕП

Кристина Цветанска е председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП) и Изпълнителен директор на ЕЛАНА Инвестмънт. В края на програмния период председателят на браншовата организация коментира пред портала за европейско финансиране ProjectMedia.bg какви са причините за проблемите по европрограми и какви са поуките за страната ни през предстоящия програмен период.

На база на опита ви до сега можете ли да формулирате основните изводи и поуки в сферата на европейското финансиране за България, които са задължителни за следващия програмен период?

На първо място смятам, че е задължително да използваме наученото от опита с всяка следваща година.  Вече има натрупан опит от над 10 години, като прибавим и предприсъединителните програми.   За съжаление, виждаме, че няма последователност в управлението на програмите.  Ако един управляващ орган заработи добре и има подобрения, това е за известен период от време.  Задължително е да се осигури приемственост и устойчивост в управлението на програмите, за да работят ефективно.

Трябва да сме наясно, че организацията на работа по програмите трябва да стане по-добра: необходимо е администрацията да работи бързо и качествено, и едновременно с това добросъвестно.  Защото сега виждаме как в края на програмния период най-често се питаме колко пари ще изгубим и как да ги спасим.

За да има приемственост в администрацията, чрез която да се направят устойчиви добрите практики, трябва да мечтаем тя да бъде политически независима – да не се правят експертни промени при всяко ново правителство или по партийна намеса.

Това, което за бизнеса е критично важно:  да се установи някаква прогнозируемост по отношение на ползването на програмите. До ден-днешен никога не е сигурно кога каква схема ще се обявява, независимо че програмите публикуват прогнозен график.  Той просто не се спазва, а за фирмите е трудно да планират инвестиционните си проекти, като не могат да предвидят кога ще могат да кандидатстват за допълнително финансиране.  Идеалният или по-скоро нормалният вариант е от началото на програмата за бизнеса да бъдат обявени датите на схемите, за да може бенефициентите да планират спокойно.

Голяма част от подобренията в програмите досега –  опростяването на процедурите и документацията и други промени – се случиха благодарение на продуктивен диалог между администрацията и бизнеса.  Немалка част от предложенията на Българската асоциация на консултантите на европейски програми (БАКЕП) са били обсъждани през годините с управляващите органи и те са били въвеждани в резултат на този диалог.  Надяваме се, че ползата от него ще се разбира и за в бъдеще, защото бенефициентите са тези, които с проектите си ще доведат не само до усвояване на средствата, но и до създаване на добавена стойност в икономиката.

Какви са най-често срещаните причини за проблемите по европрограми с Европейската комисия?

Експертите от Европейската комисия просто проверяват дали спазваме правилата, които сами сме заложили да спазваме.  И ако видят, че имаме отклонение от правилото, което сме записали, просто не се плаща тази част от парите, които ЕС следва да покрие от бюджета.  Ние сами си създаваме проблемите с това, че  нямаме добра организация и ефикасен контрол.

Нарушенията в тръжните процедури са често в центъра на проблемите.  Това не значи на всяка цена, че бенефициентите са  искали да извършат умишлено някаква злоупотреба. От една страна, непрекъснатите промени в  нормативната уредба затрудняват кандидатите и усложняват работата по проектите.  От друга страна, самата администрация е предвидила предварителен и последващ контрол на проведените процедури, която често се забавя с месеци.  Но тази проверка би трябвало да гарантира, че няма грешки в процедурите.  По ОП Околна среда, например, наложиха финансови корекции на редица общини, въпреки че същите са имали одобрения на процедурите. Такова нещо не трябва да  бъде допускано през следващия програмен период, защото точно това е целта на междинния контрол при изпълнението на проектите – да ти даде увереност, че си на прав път или ако допускаш грешки да те коригира навреме, преди да е станало късно.

А как се наказват виновните, когато има създадени проблеми по програмите?

Наличните санкции досега са само за бенефициентите.  Ако една фирма не изпълни проекта си буква по буква както е написано в проекта, тя не може да си вземе безвъзмездната помощ.  Така че финансовата санкция винаги я има за бенефициентите.  Ако администрацията забави процедури или допусне нарушения, всички щети са за бизнеса. А за администрацията санкции няма.   Независимо какви са последствията от неспазени срокове или допуснати нарушения.  Така че трябва да има реципрочност, т.е. санкции и за администрацията.

Какво ново можем да очакваме в предстоящия програмен период във финансирането за бизнеса,  в сравнение с предходния?

Новата програма за бизнеса – „Иновации и конкурентоспособност“ – е съобразена с нуждите на фирмите на този етап на икономическо развитие.  Технологичното обновление и иновациите ще бъдат основен фокус, за да се инвестира в капацитета за конкурентоспособност на българския бизнес.  Но всичко това може да остане само добре написан документ, ако не се случат необходимите промени в капацитета за управление.

Можете ли да дадете примери за добри практики до момента?

В ОП Конкурентоспособност станаха доста положителни промени в последните години.  От най-трудно работещата програма в началото, започна много добре да функционира – подобренията се отразиха много бързо върху процесите.  Бяха облекчени процедурите, доста излишни документи не се подават вече.  Проектите там започнаха да се разглеждат бързо, плащанията към фирмите също стават бързо. Ефектът от добрата работа е видим – все повече фирми искат да кандидатстват, т.е. да се развиват и инвестират, като същевременно се повиши драстично процента на изпълнени спрямо одобрени проекти, което е чудесно за представянето на програмата. Но ето, че положителното развитие някак не може да се задържи винаги като принцип – при последната схема за технологична модернизация имаше проблеми. Тази липса на последователност и устойчивост в институциите не гарантира и ефективното управление на програмите.

ДФ Земеделие беше най-опитната институция, като се има предвид, че в предприсъединителния период САПАРД беше най-добре функциониращата програма. В началото на програмния период, а именно 2008 и 2009 година фондът работеше добре, докато в последните години работи само с 30% от административния си капацитета и поставя под риск средствата за развитие на земеделието и селските райони.

Възможно ли е до 2020 г. България да догони по развитие държавите от Централна Европа?

Възможно е, но не е реалистично.  Ако всички работим ефикасно и добросъвестно, можем да имаме една доста конкурентоспособна икономика, което да доведе и до различен стандарт.

Въпросите зададе: Мария Иванова

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *