post

Българското образование не предлага подходящи възможности и пътят към професионална реализация е затрупан

Отборът на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) спечели награда от най-престижното състезание по международно право за студенти в света – JESSUP 2014. За отличието българските студенти се състезаваха със стотици свои колеги от най-престижните правни факултети, включително и тези на Оксфорд и Харвард. Ивайло Димитров е един от тези студенти, който постигнаха безпрецедентен успех за страната ни. Пред екипа на Uchi.bg той разкри подробности от подготовката и самото състезание, обясни тенденции в развитието на международното право и сподели мнението си за българското образование в тази сфера.
Бихте ли разказали накратко за състезанието JESSUP 2014, в което бяхте отличени преди няколко дни? 
Philip C. Jessup International Law Moot Court Competition е известно с това, че е най-старото и престижно състезание по международно публично право в света. Създадено е през 60-те години на миналия век в САЩ, като в началото е било регионално, впоследствие национално, а понастоящем до такава степен глобално състезание, че в последните години участват отбори от над 650 юридически факултета в над 90 държави. Състезанието представлява симулационен спор, който се решава пред Международния съд на ООН. Провежда се ежегодно. Казусът е един за всички отбори. Състезанието включва 2 фази – писмена фаза, в която се предават писмени защити /memorials/, които са по същество идентични по формат с мемориалите, които държавите предават на Съда в реални производства и устна фаза, която се състои от двубои с устни пледирания пред съдебен състав. Провежда се на национални кръгове, които са нещо като квалификации и служат за спечелване на квоти, които всяка държава има, даващи право на определен брой отбори да я представляват на международните кръгове във Вашингтон, САЩ, които се провеждат през март или април. На международните кръгове участват около 140 отбора. Подготовката започва някъде от лятото и продължава около 9 месеца, през което време участниците в отборите усвояват материали в обем около 10-15 хиляди страници.
На какво според Вас се дължи успехът Ви на него?
Както във всички състезания, които се решават от жури, а не на база на обективни резултати винаги има известна доза късмет, защото човешкият фактор е съществен. Разбира се, наградата за най-добър комбиниран мемориал се дължи на факта, че 3 години подред се стремим да надграждаме и да развиваме нивото на писмените защити, следвайки стриктните стандарти за структуриране, аргументиране и оформяне на писмени документи в практиката на международните съдилища, съобразени с правилата на Jessup. Разбрахме също така, че участието в такива състезания е ценно не, за да се бориш за успех на всяка цена, а най-вече заради пътя, по който минава всеки участник – на първо място да развие умения за излагане на правната си мисъл възможно най-систематизирано и синтезирано, предизвиквайки възможностите си постоянно, защото подготовката на писмените защити за двете страни (ищец и ответник) отнема около 3-4 месеца и на второ място, организацията и уменията да се работи отборно, защото всеки един състезател взема участие в писането. Именно от тази изключително трудоемка и тежка работа носи много забавни и запомнящи се моменти и създаване на истински приятелства.
Какво е чувството да бъдете пред Харвард, Оксфорд и други водещи световни университети?
Удовлетворяващо е да знаеш, че трудът ти се е материализирал като на подобно високо ниво твоята работа е била оценена като най-добра сред университети и студенти, обучаващи се в среда с традиции и много по-добра материална база в тази сфера, работещи с майчин език. Повод е да разбереш, че в крайна сметка всичко зависи от усилията, постоянството и труда, който положиш. Разбира се, аз лично съм удовлетворен от работата и в предишните години, в които съм участвал, макар и да не сме класирани на челни места. Неуспехите и провали днес винаги са преимущества за следващия път.
Бихте ли описали някои от тенденциите в международното право – как ще се промени то през следващите години?
Международното право винаги е било доста деликатна сфера, защото често нормативната му сила и задължителност се е колебала и е падала жертва на геополотическите и икономически съображения. Това е причината често то да бъде обвинявано в лицемерие и безперспективност. В последно време особено актуални стават въпросите, свързани с икономическите отношения и окрупняването на международния бизнес. Оформянето на мощни политически и икономически съюзи облагоприятства появата на огромни транснационални корпорации и холдингови структури, които обръщат поглед към инвестиционните перспективи на различните пазари. Това даде почва за развитие на международното икономическо право и в частност инвестиционното право и инвестиционния арбитраж. Броят на двустранните инвестиционни договори между отделни държави, които защитават взаимно инвеститорите расте неимоверно. В тази сфера се концентрира развитието на международното право в последните години.
Разбира се, пред международното право все още са на дневен ред предизвикателствата, актуални от създаването на ООН насам – международното сътрудничество в горещите точки на света по време на граждански войни и как би се осъществило без намеса в държавния суверенитет, реалната защита на човешките права и ролята на ООН и Съвета за сигурност в конфликти, където са намесени интересите на икономически мощните държави като Русия, САЩ и др. Напоследък все по-актуални стават и въпросите, свързани с екологичното право, регулацията на замърсяването, което води до климатични промени. Сами виждаме, че климатът се колебае сериозно, дори и в нашата държава.
Какво бихте посъветвали читателите ни, които обмислят реализация в тази област?
За съжаление в момента българското образование не предлага подходящи възможности за усъвършенстване и специализация в тази сфера, а съответно и пътят към професионална реализация е затрупан. На този етап по мое лично мнение, юристите с желание за развитие в международното право следва да се ориентират към специализации и магистратури в чуждестранни университети.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *