post

Бизнесът трябва да осъзнае положението си на потребител на кадрите на висшето образование

Професор Панов, разкажете ни за проект „Усъвършенстване на системите за управление на ТУ-София”, който Техническият университет реализира. 

За да се случи проекта, предварително си бяхме поставили задача да усъвършенстваме системата за управление на университета в няколко насоки. Да създадем електронна система за документооборота;  система, която да изяви публикационната  активност; система, която да автоматизира процеса на оценяване на качеството на обучение и на трудовите постижения на персонала , както и такава, която да представя проекти и програми, по които работим. 

Това, което ни провокира да тръгнем са няколко постижения. Едно от тях е системата за електронно архивиране на документацията, подготвена от наши колеги. Тя е внедрена в над 200 учреждения – министерства, общини…Искахме да обединим всичко това на едно място, като включим и университетския архив, библиотеката и да изготвим нов портал към света, който да е новият сайт на университета. Така всеки, който влезе ще има достъп до базите данни и до нещата, които го интересуват и до които има оторизация. Във всичко това вплетохме и новия начин за управление на представянето на преподавателите и административния персонал във връзка с изпълнение на стратегическите цели, които университетът си поставя. Това постави основите на проекта, който очертава изграждане на нова мисия и стратегически план за развитието му в обозрим период от 2014г. до 2018 г.. 

Вие реализирате проекта по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Как се решихте да кандидатствате и кой взе участие в осъществяването на самия проект? 

Когато започнахме да разработваме проекта се появи и самата програма, това беше един много подходящ момент. Сами подготвихме всички необходими документи и кандидатствахме. Одобриха ни за финансиране малко под  500 000 лв., работата, която свършихме беше в огромен обем. Тук се ангажира цялото ректорско ръководство. 

По самия проект иначе работят малко над 100 преподаватели от различни научни области. Нашите специалисти по мениджмънт създадоха методиката за стратегическо планиране на университета и на основните звена. На базата на тази методика ние разработихме университетската стратегия и стратегиите на всички основни звена. В тази схема беше включена и волята на Академичния съвет за промяна. Пишейки проекта, решихме, че фронтът на стратегията не трябва да съвпада с мандата на ректора и Академичния съвет, а да има приемственост – новите ръководители на университета, които дойдат, да изпълнят това, което е започнато и така да се продължи и в следващия мандат.

Вие споменахте за система за оценка за преподавателите. Каква е нейната идея?

Законът за висшето образование казва, че преподавателите трябва да се оценяват на всеки три или пет години. Но това е дълъг период, в който ние не знаем как те се представят, какво правят, как си вършат изследователската и учебна работа. Затова ние решихме да създадем друга система, която съществува вече в редица западни университети. Тя следи развитието на всеки преподавател по два критерия – личностен – как се развива професионално в своята научна област. Вторият е какво допринася за дейността на университета, за постигане на неговите стратегически  цели . Оценката е 360 градусова и се дава автоматично от самата система. На края на годината се прави преценка на постиженията и се планират нови цели за всеки, а на края на третата или петата година се прави обобщена оценка за целия период. В резултат системата дава количествена оценка   от 1 до 5, като 3 означава, че се преподавателят се справя според очакванията, между 3 и 4 – над очакванията и над 4 – забележителни постижения съществено над  очакванията. 

А какво постигате с тези числа реално? 

Когато се стигне до конкретно число, това може да се използва като рейтинг за всеки преподавател на първо място. 

Това е прекрасно, но има ли този рейтинг законова база, на която да стъпите?

Той се валидира от съответния ръководен орган на основното звено и с това се приема за даденост. Оценката може да повлияе и на работната заплата, като числото се умножи по съответната базова ставка за академичната длъжност  или  пък на размера на допълнителните бонуси, което на практика представлява механизъм за по-справедливо заплащане на труда.

Ще предложите ли системата и на други университети и ще настоявате ли тя да се заложи в Закона за Висшето образование?

Смятам, че трябва да се включи в закона, защото е много важно да е ясен принципът на оценка на труда на преподавателите. Това би следвало и да се включи и в стратегия за развитие на университетите. Ние сме подготвили книжка, която ще предоставим на всеки университет, който прояви интерес. 

Друго ценно нещо, което направихме е усъвършенстваната система за качеството на обучение и научните изследвания. Досега бяхме изключили студентите като директни оценители на качеството. Бяхме изключили и фирмите, съсловните организации, които са и потребители на крайния продукт, който предоставяме на пазара на труда. Съвместно с тях разработихме стандарти  за учебни програми и плановете за обучение на докторанти,бакалаври и магистри, където ясно се откроява резултата от обучението, към който трябва да се стремим и който трябва да измерваме . Стандартите са приети от академичния съвет и на практика разработихме нова система, която дава възможност да се получи обективна оценка за образователните услуги, които предлагаме. За нас ще бъде много по-лесно, когато дойдат да ни оценяват да представим документ, в който всички тези данни като планове, брой студенти, публикации, оценка за предаватели са на едно систематизирано място. 

Основна цел на висшето образование е да изпълнява т.нар футуристични функции – какво означава това? Ние трябва да осмислим натрупания опит в определена област, да надстроим с теоретични знания и умения, да ги трансферираме в практиката, да проследим реализацията и така отначало. Иначе седим на едно и също място, а за нас е изключително важно да защитим името си на изследователски университет т. е. трябва непрекъснато да търсим проблематика и контакти за разработване научно-изследователски проекти, които да генерират знания, да създават нови технологии, прилагани в самия образователен процес, въвличайки студенти, докторанти и млади изследователи за да осигурим устойчивост на системата. Професорът не трябва да бъде само висококвалифициран преподавател, който чете лекции, а ръководител на изследователски екип, който трансферира иновации в учебния процес . Когато става въпрос да вплетем науката в образованието следва да преосмислим ролята и мястото на всеки един член на академичния състав в този процес.  Тази тема следва да е иманентно свързана и вплетена в стратегията на висшето образование. 

Склонен ли е бизнесът да отделя средства за наука?

Има компании, които го правят с готовност, но те не са много. За мене лично е по-важно бизнесът да осъзнае положението си като потребител на тези кадри. Лесно е да се каже ВУЗ –овете не произвеждат кадри. Но как да се случи това? Нашият бизнес има пряка полза от студентите и не разбира, че всяка инвестиция дори в средното образование влияе пряко или косвено на висшето образование. Бизнесът трябва пряко да участва в образователния процес, трябва да се интересува  какви панове и програми има в университетите , какви са обучителните вериги, които се прилагат, каква е лабораторната база и съответства ли тя на нивото на съвременната техника и технологии,  ако е стара да ни подкрепят. Има и изключения, разбира се. Работим с ЧЕЗ, например, извършва се магистърско обучение по тяхна поръчка. Изнесено обучение имаме и с  АЕЦ Козлодуй. Имаме подобно обучение и във филиалът ни в гр. Пловдив – с фирма Милара интернешънъл и т.н.. 

Кои са основните принципи, които трябва да залегнат в бъдещата програма за образование?

На образованието трябва да се гледа като система. Системния подход изисква ясно да се дефинират целите и да се установят въздействията, към които  тази система е най-чувствителна. Според мен се нанесоха непоправими щети с приемането на ЗРАСРБ , а не това беше основния проблем във висшето образование. Делегираха се права на университетите, без те да са готови да ги упражняват.  Да оставим, това, че самият закон няма качествата на такъв, извън неговата регулация остават редица съществени обществени отношения в областта, не са защитени и гарантирани по нормативен път прокламираните в него принципи и т.н.. Това нанесе много сериозни негативи на нашата общност. Стигна се до там, че се отне радостта от заетата по-висока академична длъжност или придобита научна степен поради липса на каквито и да са ясни единни критерии. В тази връзка сме изпращали, включително и в Народното събрание, наша визия в областта на развитие на академичния състав, което да послужи като философия за създаването на нов закон. Предишните министри казаха, че това няма как да се случи, защото е доста революционно.  Определено мисля, че на младия човек трябва непрекъснато се вдига летвата, която той трябва да скочи и съм убеден, че той винаги ще го прави. Иначе в България ще остане установената практика да се търгува с дипломи, а не със знания. И последно, ако не поставим науката в основата на образователния процес, ако не се създаде проекто- ориентирано обучение , няма да успеем. Процесът на обучение трябва да се смени с процес на научаване, а това изисква друга визия за развитие на образованието. 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *