post

Първите отворени процедури по новата програма ще бъдат насочени към намаляване младежката безработица

Г-но Николова, какви са акцентите в новата ОП “Развитие на човешките ресурси”? Къде ще бъде съсредоточено финансирането през този програмен период?

ОПРЧР 2014-2020 г. е първата официално одобрена оперативна програма за нoвия програмен период на България oт Eвропейската комисия още на 28 ноември 2014 г. Програмата е стратегически документ – рамка за усвояване на финансовите средства, съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз за подкрепа на политиките в сферата на човешките ресурси. Стратегията на ОПРЧР 2014-2020 г. се основава на три направления. Тя ще акцентира върху по-висока и качествена заетост, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, както и модернизирането на публичните институции в областта на пазара на труда, социалното включване и здравеопазването. ОПРЧР 2014-2020 г. поставя фокус върху борбата с безработицата сред уязвимите групи на пазара на труда, със специален акцент върху младежите, продължително безработните и по-възрастните хора. Приоритет в програмата са също така мерките за повишаване на квалификацията на заетите, съобразно нуждите на бизнеса. С подкрепата на предприятията освен работни места, икономически растеж и производителност на труда ще се подобрят условията и организацията на труда.Близо 60% от средствата по Оперативната програма са предвидени за заетост, а 31% за борба с бедността и насърчаване на социалното включване. 

Новост за този програмен период е, че ОПРЧР 2014-2020 г. ще бъде изпълнявана директно от Управляващия орган без междинни звена. Очаква се така процедурите по програмата ще бъдат опростени с цел намаляване на административната тежест за бенефициенти и Управляващия орган. Новост е и отделянето на мерките за образование и наука в отделна оперативна програма- ОП Наука и образование за интелигентен растеж, която ще се управлява от МОН. 

Един от големите проблеми у нас е високият процент безработица, особено сред младите хора. Ще има ли нови схеми или мерки, които ще бъдат насочени към незаетите  лица. Какви са финансовите параметри на схемите, насочени към тези групи хора?

Проблемът с високата безработица и особено с младежката безработица не е само национален, което го прави приоритетен за целия ЕС. Средното ниво на младежка безработица в ЕС е 23%, или два пъти по-високо от общото ниво на безработица. Данните за България са по-лоши от средните за ЕС – около 28% са безработните младежи. Вероятността един млад безработен да започне работа е ниска и това отказва твърде много хора от полагането на усилия. Проблемът за младите хора има различни измерения. Много от тях намират единствено временна работа, която е под нивото им на образование. Част от причината е в неспособността на системите на образование в отделните страни да отговорят на нуждите на пазара. 

Европейският съюз иска да увеличи нивото на заетост на младежите до 29г., като в ОПРЧР има заделен финансов ресурс за целта. Европейската инициатива „Гаранцията за младежта” ще обхване младите хора на възраст между 15 и 29 години, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение– за консултиране, квалификация, ключови компетенции, стажуване, субсидирана заетост и развитие на предприемаческите умения. Спрямо миналия програмен период, помощта за заетост се увеличава с 315 млн., а средствата за борба с бедността и насърчаване на социалното включване – с 276 млн.лв. Първите процедури за 2015 г. в това направление се очаква да стартират още през януари –за младежка заетост, и през април- за лица над 29 г.

Кои са първите схеми, които се очаква да бъдат отворени и кога ще се случи това?

Похвално е, че след обществения дебат на първоначално оповестената индикативна годишна програма на ОПРЧР, бяха направени съществени изменения в първоначално планираните скромен брой операции. Така към момента за 2015г. са включени значителен брой операции насочени балансирано към приоритетните области на програмата и подпомагащи различните групи бенефициенти. 

Извън процедурите, насочени към държавни институции на пазара на труда, Индикативната годишна програма за 2015 г. предвижда няколко схеми, от които ще могат да се възползват бизнеса и други социално-икономически партньори и общините. 

Първата процедура е планирана да стартира още през месец януари и ще е насочена към стимулиране на младежката заетост и цели активиране и включване в дълготрайна заетост на неактивни младежи до 29 г., регистрирани в Агенция по заетостта.

По Компонент 1 ще могат да участват организации, предоставящи посреднически услуги на пазара на труда; центрове за информация и професионално ориентиране; неправителствени организации, социални партньори за дейности насочени към идентифициране на икономически неактивни младежи до 29 г. и дейности за активиране, в т.ч. информационни кампании и събития, трудови борси и др.; професионално информиране и консултиране; психологическо подпомагане; насочване към продължаване на образованието или включване в обучение или в зае тост, в т.ч. и насочване към регистрация в Агенция по заетостта; предоставяне на мотивационни обучения и обучения за придобиване на ключови компетенции. Финансирането на проект ще бъде между 100 и 200 хил. лв.

По Компонент 3 ще се подпомагат работодатели за частично субсидирана заетост за период до 12 месеца и средства за транспорт от и до работното място за първия месец, като работодателите следва да осигурят поне 50% от разходите за възнаграждения и осигуровки на наетите младежи. От месец април ще стартира аналогична процедура, насочена към неактивни лица над 29 г. 

През април е планиран и стартът на позната вече процедура сред работодателите за квалификационни услуги и обучения за заети лица в микро-, малки, средни и големи предприятия, с цел повишаване производителността на труда и създаване на условия за устойчива заетост. Целта е да се подобри адаптивността на заетите лица в целеви за отделните области отрасли. Предприятията ще могат да избират да участват в два режима на финансиране- държавна и минимална помощ, като в режим на държавна помощ безвъзмездната помощ  за проект може да е до  3 911 660 лева, а в режим на минимална помощ- до 391 166 лв. 

Последната процедура за 2015г., подпомагаща и работодатели, е планирана за месец октомври и ще финансира проекти за транснационално сътрудничество в сферите на пазара на труда, социалното включване, здравеопазването, равните възможности и недискриминацията, условията на труд и изграждането на административен капацитет.Процедурата е насочена към подпомагане въвеждането на социални иновации, добри практики, партньорски подходи към намиране на решения за общи проблеми, изграждане на специфични умения за партньорство и др. Финансирането по нея ще бъде между 50 и 200 хил.лв. за проект, като са допустими за участие всички допустими бенефициенти по ОПРЧР.

Освен към пазара на труда, през 2015г. са предвидени и процедури, насочени към намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, по които ще се финансират общини и неправителствени организации.

През януари се очаква да стартира първата процедура по тази ос за независим живот, насочена към подобряване качеството на живот и на достъпа до услуги за социално приобщаване на хора с увреждания и хора над 65 г. в невъзможност за самообслужване с цел преодоляването на последиците от социалното изключване и бедността. Ще се подпомагат общини и техните райони с финансиране в размер до 391 166 лв. за осигуряване на интегриран достъп до услуги, според специфичните потребности на човека в неравностойно положение чрез подкрепа за дейността на съществуващи и създаване на нови центрове за услуги за предоставяне на почасови услуги за социално включване в общността или в домашна среда, в т.ч. подкрепящи и интегрирани междусекторни услуги.

През септември ще стартира процедура, целяща да допринесе за повишаването качеството на живот, социалното включване и намаляване на бедността, както и до трайната интеграция на най-маргинализираните общности, вкл. ромите чрез реализацията на комплексни мерки и прилагането на интегриран подход. По тази процедура общини и техните райони и НПО могат да получат финансиране в размер между 50 и 250 хил.лв. за подобряване достъпа до заетост, образование, социални и здравни услуги, развитие на местните общности и преодоляване на негативните стереотипи. 

Как бихте определили изминалия програмен период за ОП РЧР, кои бяха грешките и съответно научените уроци от тези седем години?

По отношение усвояване на средствата, ОПРЧР беше първата програма, която стартира с грантови процедури през изминалия период и въпреки лекото изоставане към края на периода, може да се каже, че е най-успешно реализираната, на фона на изпълнените със скандали, изоставания и дори блокиране  на средства по останалите програми.  Друг въпрос е оценката какъв е бил реалният ефект от изпълнението на програмата върху пазара на труда, в социалната и образователната сфера и дали ще се постигне задоволително ниво на устойчивост на резултатите от реализираните интервенции. За момента изнесената информация е по-скоро количествена на базата на хората обхванати от реализираните мерки, но не и качествени на базата на връзка между реализираните мерки и индикатори за ефект на пазара труда например или подобряване образователната структура сред ромската общност и т.н. В този смисъл е препоръчително в настоящия период да се приложи по-ефективна проследимост за реалните ефекти на регионално и национално ниво от изпълнение на програмата.

Основните проблеми, с които се сблъскаха бенефициентите по програмата в изминалия период бяха свързани с големите забавяния при оценка и подбор на проекти и на следващ етап при изпълнение на проектите и изплащане на помощта (в много случаи забавяния с месеци на одобрения на отчети или плащания по проекти). Това до голяма степен демотивира работодателите, проявяващи интерес по тази програма, тъй като неспазването на сроковете на работа и отказът да се облекчат тежките бюрократични процедури, които силно се разминават с нормалната бизнес практика.За някои от процедурите по изминалата програма с ниски суми на финансиране е спорно доколко необходимото време и ресурс за администриране на помощта осмисля участието в програмата за съответния работодател. Препоръчително е условията за изпълнение на проекти да са по-гъвкави, както и да се опростят и ускорят административните процедури, което значително ще облекчи бенефициентите и ще насърчи повече работодатели да се включат в мерките за заетост.  

Друг съществен проблем за бенефициентите бяха условията за изплащане на безвъзмездната помощ, трудно постижими за нестопанските организации- един от основните бенефициенти на програмата във всичките области на въздействие- и като обучителни организации и организации работещи  за интеграция, обучение и извънкласни дейности за деца, и като доставчици на социални услуги и като работодатели. За тези организации достъпът до кредитиране е на практика невъзможен, а собствените средства са ограничени, поради липсата на стопанска дейност. Крайно време е да се намери адекватен механизъм, който да даде възможност неправителствените организации да участват пълноценно в програмата. 

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *