Новини

Бизнес и синдикати в спор за работните места и заплащането на младежите

Минималната заплата за младежите не е атрактивен стимул, смята шефът на КНСБ

С 10 хиляди души намалява младежката безработица за година, но все още няма механизъм за активиране на младежите, които не учат, не работят и не търсят работно място. Това стана ясно на кръгла маса на високо равнище „Младежката заетост – предизвикателства и решения“.

Младежката безработица в момента е 22 на сто, намалява с два процента в сравнение с миналата година. В същото време проучване сочи, че 70 процента от кадрите, които търси бизнесът, са хора със средно специално образование, но наличните кадри се явяват неподготвени като умения, не могат да вземат самостоятелни решения, половината имат проблем да работят в екип. Според президента на КНСБ Пламен Димитров, минималната заплата за младежите не е атрактивен стимул. “Няма как в София да живееш със заплата под хиляда лева. Просто това е невъзможно. Ние твърдим, че икономиката позволява да има по-високи заплати, особено в такива индустриални центрове на България, каквато е столицата”, коментира той, цитиран от БНР.

На мнението на синдиката възрази изпълнителният директор на стопанската камара Божидар Данев, който е категоричен, че младият българин иска да работи на бюро, а не в производството, защото държавата дава по-високата заплата. “Размерът на заплащането, което е над 900 лева средна работна заплата, докато в реалния сектор са 850 лева. Но говорим за темповете, които са по-високи, на нарастване на работната заплата в обществения сектор. Също дефект на образователната ни система е, че огромната част от хората, завършващи висше образование, са в науки, които не са необходими в момента на пазара на труда – право и икономика”, каза той.

Гледната точка на държавата е, че ако бизнесът има нужда от българските млади кадри, ще трябват по-високи заплати, обясни вицепремиерът Ивайло Калфин: Бизнесът трябва да се замисли и да увеличи заплатите в реалния сектор, още повече, че има търсене на специалисти в производството. “Част от проблема идва и от факта, че много родители работят зад граница и издържат децата си тук и осигуряват доходи значително над минималното заплащане. За миналата година у нас от чужбина за издръжка на близките са 1,7 млрд. лева”, добави Калфин.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *