post

Страна ни бележи подобрение на организационен капацитет, инфраструктура и финансова устойчивост

Индексът за устойчивост на неправителствените организации (НПО) в България за 2014 г. (PDF) показва застой в развитието на гражданския сектор. Неговата стойност остава непроменена от 2012 г. и е 3.3  Така, за трета поредна година, страната ни все още е в категорията „Развиваща се устойчивост”.

Страна ни бележи подобрение на организационен капацитет, инфраструктура и финансова устойчивост. Влошават се показателите правна среда, застъпничество и обществен престиж. Индексът съществува от 1997 г. и се прилага в 29 държави от Централна и Източна Европа и Евразия. Методологията е разработена от Американската агенция за международно развитие (USAID), а БЦНП е партньор при разработване на индекса за България.

“Тази стойност на Индекса означава, че гражданският сектор в България все още се характеризира като нестабилен. Този факт, както и непроменените от три години цифри показват, че от 2012 г. насам на практика липсва развитие. Това е сред най-големите проблеми пред неправителствените организации, който изисква незабавни действия. Тяхната посока е ясна: финансова стабилност, развитие на организационния капацитет, в т.ч. работа с местни общности и доброволци и подобряване на работата на НПО с правителството”, коментира Любен Панов, директор на Български център за нестопанско право, цитиран от europe.bg.

Според данните на изследването, най-стабилно е гражданското общество в Естония и Чехия, които попадат в категорията „Стабилна устойчивост”. В тази категория са още Полша, Словакия, Литва и Латвия.

В групата на „Развиваща се устойчивост”, освен България са Румъния, Албания, Босна, Хърватска, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора.

По отношение на наблюдаваните показатели, през изминалата година България бележи подобрение по отношение на организационен капацитет, инфраструктура и финансова устойчивост. Влошават се показателите правна среда, застъпничество и обществен престиж.

Правна среда. Този показател през 2014 г. получава оценката от 2.4. Анализът на Индекса сочи, че през миналата година правната среда, която урежда функционирането на неправителствените организации в България се е влошила. Основната причина за това е по-слабото прилагане на законодателството и забавянето на изпълнението на Стратегията за подкрепа на развитието на гражданските организации.

Организационен капацитет: 4.2. Въпреки че през 2014 г. този показател бележи известно подобрение, анализът на Индекса отчита като все още недостатъчни усилията от страна на неправителствените организации за взаимодействие с местните общности. От друга страна, в България доброволчеството се развива, като доказателство за това е огромният брой хора, които през миналата година се включиха в облекчаване на бежанската криза и във възстановяването на щетите от наводненията.

Финансова устойчивост. Този показател също бележи леко подобрение през 2014 г. и общата му оценка е 4.3. Това се дължи на факта, че през изминалата година двата основни донора на НПО сектора – ЕИП/Норвежкият финансов механизъм и Българо-швейцарската програма за сътрудничество осигуряват по-висок размер финансиране спрямо 2013 г. Въпреки тези цифри, диверсификацията на източниците на финансиране за повечето НПО остава ограничена, сочат данните от доклада за Индекса. С изключение на онези НПО, които предоставят социални услуги, другите организации – особено тези в областта на правата на човека, нямат финансова устойчивост в дългосрочен план. Затова естественото намаляване на чуждестранното финансиране, което е обусловено от приключването на дадени проекти още в края на тази година, ще доведе до сериозни финансови сътресения за неправителствения сектор.

 „Финансова устойчивост означава наличие на много и различни източници на финансиране. В международен план един от тях, при това основен, е държавата. Важно е, държавата да предвиди средства за финансиране на граждански инициативи на конкурсен принцип.  Това е и сред основните предложения за промяна в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предстои да бъдат разгледани от отговорните институции”, коментира Любен Панов.

Застъпничество. Този показател бележи влошаване през изминалата година, като оценката му е 2.8. Заключенията в доклада сочат, че неправителствените организации продължават да нямат ясни канали за въздействие върху решенията, вземани от правителството. През 2014 г. почти са липсвали инициативи за политики или усилия за лобиране от страна на сектора, поради обтегнатите отношения с предходния кабинет.

 

Инфраструктура. Този показател също отчита известно подобрение, като в края на 2014 г. неговият индекс е 3.1. Според изводите в анализа, мрежите от неправителствени организации у нас редовно поемат ролята на междинни подкрепящи организации и ресурсни центрове за сектора.

Обществен престиж. И този показател бележи влошаване спрямо стойностите му от миналата година. Сега неговия индекс е 3.4. Основните причини са липсата на целенасочени усилия от страна на неправителствения сектор да комуникира инициативите си и неразбирането в обществото за същността на работата на НПО. 

Индексът за устойчивост на неправителствените организации е инструмент, който проследява развитието на гражданския сектор. Той съществува от 1997 г. и се прилага в 29 държави от Централна и Източна Европа и Евразия. Основните елементи, които се измерват чрез него са правна среда, организационен капацитет, финансова устойчивост, застъпничество, предоставяне на услуги, инфраструктура и обществен престиж.

Методологията на Индекса за устойчивост е разработена от Американската агенция за международно развитие (USAID). Българският център за нестопанско право е партньор на USAID при разработването на Индекса за България. Всеки показател се оценява по седемстепенна скала, като 1 означава най-високо развитие, а 7 – най-ниско.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *