Новини

Българският бизнес все още не влага значими средства в наука

Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години

Ученето през целия живот от предпоставка за успех се превръща във въпрос на оцеляване. Много от квалифицираните български специалисти, особено в сферата на ИТ, медицина, аграрни науки, редки езици, намират по-добра реализация в чужбина и цели професионални общности у нас застаряват или остават незапълнени.На фона на тази тенденция дебатът как българското висшето образование и бизнес да заработят ръка за ръка става все по-належащ. Това коментират ректори и зам.-ректори на университети, които ще участват в кръгла маса “Образованието като кауза и бизнес“. 

Събитието ще бъде част от предстоящата Единадесета световна среща на българските медии, която ще се проведе от 4 до 8 ноември в Атина с организатори Българската телеграфна агенция и Асоциацията на българските медии по света, съобщи Дарик.

Кандидат-студентите обикновено се насочват към това, което се търси в момента и рядко избират бъдещата си професия според това какви кадри ще са необходими след четири-пет години, коментира проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив.

В областта на медицинското образование бизнесът проявява интерес към лекарите, медицинските сестри и акушерките и голям брой точно такива специалисти ще бъдат необходими в близко бъдеще, поради масовото напускане на страната на подготвените кадри, изтъква проф. д-р Каролина Любомирова, зам.-ректор по учебната дейност в Медицински университет – София. Българското медицинско образование е признато в Европа и е особено привлекателно и за чуждестранните студенти, защото таксите и средствата за живот у нас са по-ниски, качеството на обучение и практика е много добро и гарантира пълна реализация на пазара на труда след дипломирането, допълва проф. Любомирова.

“Бройките не са заети точно в сферите, в които се търсят подготвени кадри. Такива са например редките езици, в това число и всички славянски езици, а търсенето е огромно. Слаб е интересът и към френския и немския език, което също е учудващо“, споделя проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотърновския университет “Св. Св. Кирил и Методий.“ Има огромен интерес от аутсорсинг фирми, които искат да работят заедно с университета тук на място. Те имат осигурени пазари и работа, а тук намират квалифицирана работна ръка. Това е една възможност, в рамките на следването, нашите студенти да имат практика и да бъдат наети, ако са добри специалисти, веднага след завършването си“, коментира той и изтъква, че бизнесът е адаптивен и търси добрите комбинации, предлаганите работни места към момента са около 400, а заетите са малко над 200.“

“Въпреки съществуващите изключения в повечето сфери, българският бизнес все още не влага значими средства в наука. Българската стопанска камара разработи успешно компетенциите за множество професии, с което създаде представа за това към какво трябва да се насочи висшето образование, но като цяло бизнесът е критично настроен към работата на университетите, обвинявайки ги, че образованието в тях не е достатъчно практическо. И двете страни не са достатъчно активни в сътрудничеството при създаването на нови учебни програми“, коментира проф. д-р Людмил Георгиев, заместник-ректор по научноизследователската и международната дейност на Нов български университет (НБУ).

“Представата за завършена квалификация отдавна не съществува, и въпреки това, често получилият диплома за висше образование си мисли, че има завършено знание завинаги.“Икономическата действителност налага на много хора да работят по 2-3 неща, и същевременно, да учат непрекъснато. В тяхна услуга организирахме дистанционното и продължаващото образование и обучение. Онези, които учат непрекъснато, се адаптират много по-успешно към съвременния пазар на труда, останалите влошават конкурентноспособността си“, допълва проф. Георгиев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *