post

Министерство на образованието и науката (МОН) разработи актуализиран вариант на Националната пътна карта за научна инфраструктура в България 2017-2023 г., съобщава investor.bg.

Документът е един от основните инструменти за изпълнение на представената през април Национална стратегия за развитие на научните изследвания и предварително условие за оперативните програми „Наука и образование за интелигентен растеж“ и „Иновации и конкурентоспособност“.

Пътната карта идентифицира съществуващите значими научноизследователски инфраструктури и оценява специфичното оборудване по райони и по приоритетите на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС). В документа са включени 22 научни съоръжения, групирани в шест тематични области: „Енергия“ – 4 инфраструктури, “Околна среда“ – 4, „Здраве и храни“ – 7, „Природни и инженерни науки“ – 3, „Социални и културни иновации“ – 2 и „Електронна инфраструктура“ – 2.

Националната пътна карта предвижда три етапа на изпълнение.

Първият ще продължи до края на 2018 г. и е съсредоточен върху поддръжката на съществуващите обекти. В него ще приключат конкурсите за изграждане на Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност (ЦК) и Регионални центрове (РЦ) по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. До края на 2018 г. по методика, съобразена с методиката на Европейския стратегически форум за научни инфраструктури (ЕСФНИ), ще бъдат оценени всички съществуващи, изграждащи се и кандидатстващи за изграждане международно и национално значими научни инфраструктури. Така списъкът на обектите в Националната пътна карта ще бъде актуализиран в съответствие с актуализирания списък с научноизследователски комплекси в ЕСФНИ.

Във втория етап, който обхваща периода 2019-2020 г., ще се осигури финансова подкрепа за дейността на всички значими научни инфраструктури, включени в актуализираната пътна карта. Ще бъде подкрепено развитието и на нови, където това е необходимо.

Третият етап е от 2020 г. до 2023 г. и предвижда развиване на съществуващите инфраструктури и регулярна оценка на тяхната ефикасност и ефективност от гледна точка на експлоатация, получени резултати и потенциал за комерсиализацията им.

Основна цел на актуализирания документ е да подкрепи националните научни инфраструктурни обекти и да подпомогне присъединяването им към съответните паневропейски структури.

Национално значимите обекти в България ще могат да постигат интегрирани научни резултати, устойчиво финансиране и сътрудничество между учените в страната и чужбина. Достъпът до модерна научноизследователска инфраструктура е и важен фактор за привличането и задържането на най-добрите студенти, докторанти и изследователи.

В Националната пътна карта се съдържат и актуализирани методика и процедура за оценка на всички съществуващи, изграждащи се и кандидатстващи за изграждане международно и националнозначими инфраструктури чрез ново актуализиране на списъка с обекти в пътната карта до края на 2018 г.

Пътната карта предвижда включените в нея значими научни комплекси да разработят планове за комерсиализация на научните резултати, чрез които ще допринесат за внедряването им и отражението им върху икономиката на страната.

Преди изготвянето на пътната карта е извършен диагностичен преглед на научната инфраструктура и оборудването в страната. Основните изводи от този преглед показват, че от общо 161 научни инфраструктури в България 12 са оценени като обекти с европейско значение (7%), 84 са с национално значение (52 ) и 65 са с регионално значение (40%). Установено е, че в редица научноизследователски области базата е остаряла, научните съоръжения не се управляват ефективно, не достига и квалифициран персонал за поддръжката им. Инфраструктурата в страната е неравномерно териториално и тематично разпределена, а бизнесът е недостатъчно ангажиран в нейното използване.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *