post

В края на август или началото на септември ще бъде даден старт на изграждането на Националното хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци (НХРАО). Това съобщи в рамките на петъчния парламентарен контрол министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Изграждането на НХРАО е залегнало в актуализираната национална Стратегия за управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци до 2030 г. и представлява ангажимент на българското правителство пред Европейската комисия.

Петкова припомни, че през май са получени необходимите разрешения за строителство от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

По план първият етап на изграждането на НХРАО трябва да приключи през 2021 г и то да бъде въведено в експлоатация. За първия етап финансирането е осигурено безвъзмездно от Международен фонд „Козлодуй” и е на стойност 71,8 млн. евро.

Както е известно хранилището ще бъде от приповърхностен траншеен тип с капацитет от 138 200 куб. м. То ще се състои от три платформи, всяка от които ще съдържа 22 броя стоманобетонни клетки. Първият модул за погребване на РАО ще е с капацитет 6336 стоманобетонни контейнера.

Както списание „Ютилитис” съобщи в юнския си брой, стоманобетонните контейнери са три вида в зависимост от това какви отпадъци се слагат в тях и на какъв срок на съхранение подлежат. Любопитен факт е, че те се произвеждат от специалисти на самото Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци”, на площадката на АЕЦ „Козлодуй”. В ДП РАО годишно се изработват приблизително 150 броя стоманобетонни контейнери.

Контейнерът представлява стоманобетонова коритообразна конструкция. На практика това е строително-технологичен продукт, но специфичното е, че реално не се използва по строително предназначение, обясниха специалистите. Обемната маса на бетона за един контейнер е 2,4 куб. м, Клас 25 по Български държавен стандарт, към който обаче се добавя микросилициев прах. Формулата е български патент и позволява повишаване на водоплътността и осигуряване на непроницаема защитна стена на конструкцията, посочиха пред „Ютилитис” от ДП РАО. Един празен куб тежи 6 т. Той има полезен обем 5 куб. м и може да поеме РАО с тегло до 20 т.

При внедряването на контейнерите и при изменения в основната конструкция, те се подлагат на изпитания по специална програма, съобразена с изискванията на АЯР. Тя съдържа шест вида изпитания за доказване качествата на контейнерите при нормални експлоатационни условия: лъчезащита, обливане с вода, свободно падане, натиск, пробиване на капака, хвърляне върху метален шип, водонепропускливост, пожароустойчивост (опалване с въглеводородно гориво с температура не по-ниска от 800° С).

Периодични тестове се провеждат за всеки 50-ти контейнер за доказване на качествата му на производство. Изпитанията се извършват пред комисия, включваща експерти от специализираното поделение и представители на регулатора.

В момента радиоактивни отпадъци, опаковани в контейнерите, се съхраняват в Склад за временно съхранение. Когато НХРАО влезе в експлоатация, стоманобетонните контейнери ще бъдат преместени в него. Те са доказано надеждни срещу разпространение на радиоактивни вредни въздействия в околната среда, увериха от ДП РАО и посочиха, че на тях ще се разчита за окончателното погребване на РАО.

През целия период на експлоатация на Националното хранилище – 60 години, ще бъде провеждан стриктен входящ контрол на постъпващите радиоактивни отпадъци, радиационен контрол и мониторинг както на площадката на хранилището, така и на околната среда. След това то ще бъде затворено и подложено на строг мониторинг още 300 години. НХРАО ще бъде едно от най-модерните съоръжения в Европа от този тип и ще се конкурира по екологични показатели с изграденото в Националния парк „Оранчуелос” в Испания подобно хранилище, увериха пред „Ютилитис” от ДП РАО.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *