post

Месечен анализ на Райфайзенбанк (България) ЕАД  отчита ръст на индекса на индустриалното производство в България, който се повиши до 115.1 пункта или с 4.9% през май спрямо април, съобщава ecocnomynews.bg. В сравнение със същия период на миналата година индексът отбеляза много по-голям ръст от 11.2%.

„Годишният ръст на индустриалното производство е логичен резултат от растящите разходи за придобиване на дълготрайни активи в промишлеността през миналата година. Освен това, доверието в бранша също се повишава с 2.7%“, обясни икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев.

В рамките на възходящата тенденция, темпът на увеличаване на строителството се ускори до 14.0%. Ръстът бе следствие от увеличаване на сградното строителство с 21.1%, както и на гражданското и инженерното строителство с 5.9%.

„Доброто представяне на сградното строителство – ръст за пети пореден месец, показва възстановяване на този сегмент, след тринадесет последователни месеца на спад. От своя страна сегментът на гражданското и инженерното строителство функционира под капацитета си поради слабо усвояване на европейски фондове и програми, и намален обем държавни поръчки за периода, тъй като правителството пое поста през май. През следващите месеци очакваме ускоряване на гражданското и инженерно строителство, на фона на продължаващ ръст в сегмента на сградното строителство“, допълни Калчев.

Оборотът на вътрешната търговия също нарасна на годишна база. Според данните налични към май – с 4.4% – движен от ръст при продажбите на дребно с 6.3%, на автомобили и мотоциклети с 5.3% и на търговията на едро с 3.5%. В ретроспективен план най-стабилна бе тенденцията на търговията на дребно, която умерено нараства от 16 месеца насам.

Брутният външен дълг спадна до 34.2 млрд. евро, което е с 599.0 млн. евро по-малко от май 2016 г. В неговата структура вътрешнофирмените заеми заемаха най-голям относителен дял от 35.4%. Заемите на „други сектори“ бяха 32.8% от брутния външен дълг, което е с 0.7 пр.п. по-малко от дела им година назад. Държавното управление заемаше трета позиция с дял от 18.8%, който регистрира намаляване с 0.3 пр.п. Заемите на банковия сектор бяха на четвърто място в структурата на брутния външен дълг, нараствайки с 2.3 пр.п. за година до 13.0%.

„С други думи, намаляването на брутния външен дълг се дължеше на вътрешнофирмените заеми, другите сектори и държавното управление (общо по-малко с 1.3 млрд.евро), докато банковите заеми противодействаха на тази тенденция, като нараснаха със 726.0 млн. евро“, коментира още Калчев.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *