post

Българските земеделски производители не са готови за радикална реформа в политиката на подпомагане, но смятат, че има нужна от някои промени- опростяване на Общата селскостопанска политика на ЕС, намаляване на бюрократичното бреме и електронизация на администрирането на сектора. Такива са изводите от национално публично допитване сред българските фермери, браншовите организации, както и широката общественост в рамките на инициативата на Институт за агростратегии и иновации и “ИнтелиАгро” “ОСП след 2020 – Изборът на България”, пише “Капитал Daily”.

Данните показват, че нагласите са за запазване на двата стълба на ОСП, но да се промени съотношението на финансирането им в полза на т.нар. втори стълб, който включва програмата за развитие на селските райони. Също така над 90% от анкетираните смятат, че трябва да се премахне възможността националните правителства да дофинансират земеделието, тъй като това води до изкривяване на конкурентоспособността между държавите-членки. Те смятат още, че трябва да се засили фокусът върху хранителната верига и ролята на фермерите в нея.

Фермерите също така одобряват тавана на субсидиите, но искат и да се завиши контролът. Единодушно е мнението, че ОСП има нужда от опростяване, намаляване на бюрокрацията и въвеждането на електронното управление в селското стопанство.

Мнозинството анкетирани (81%) смятат, че двата стълба (първи – директни плащания и пазарна подкрепа, и втори – развитие на селските райони) отговарят на нуждите й. По отношение ролята им лек превес има мнението, че програмата за развитие на селските райони трябва да получи по-голямо финансиране за сметка на директните плащания.

Близо 94% от анкетираните смятат, че на този етап директните плащания трябва да останат, вместо да бъдат заменени от мерки за управление на риска, като се набляга на нуждата от затягане на контрола. Подобен процент считат, че обвързаната подкрепа, дори и в сегашния си вариант, в който не е на количество продукция, а на производствена единица, трябва да остане. Таванът на плащанията е необходимост според 90% от отговорилите, като малко над половината считат, че сегашният таван е адекватен, но и и тук се акцентира върху нуждата от контрол.

С почти пълно единодушие анкетираните посочват нуждата от опростяване на програмата за развитие на селските райони и намаляване броя на мерките в нея и по-добро фокусиране. Над 90% смятат, че програмата трябва да има специален фокус върху фермерите в хранителната верига, а също и върху климатичните промени, опазване на околната среда и биоразнообразието.

Малко над половината от отговорилите дори биха подкрепили замяната на инвестиционните мерки в рамките на програмата с такива, улесняващи достъпа до кредитиране.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *