post

Оганизацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) тази седмица започва финалната фаза от избора на нов генерален директор, който да наследи на поста Ирина Бокова, съобщава Дневник.

Съгласно устава на организацията ръководителят ѝ няма право да се кандидатира след повече от два последователни мандата. Поради това ЮНЕСКО ще бъде оглавена от някой от осемте кандидати, преминали през интервю за поста през пролетта.

Заседанието на Изпълнителния съвет от 58 членове ще се проведе в Париж от 4 до 18 октомври, а гласуването за генерален директор започва на 9 октомври.

Вотът е таен и резултатът трябва да е известен не по-късно от 13 октомври, петък.

След това одобреният кандидат се предлага за окончателно гласуване от Генералната конференция на ЮНЕСКО, която ще се събере за 39-ата си сесия между 30 октомври и 14 ноември. Гласуването за генерален директор се очаква на 10 ноември и ако всичко мине без проблеми, на 15 ноември Ирина Бокова трябва да предаде поста, след като изкара начело 8 години.

Този път Изпълнителният съвет ще трябва да приключи и подготовката на проекта за програма и бюджет на ЮНЕСКО за 2018-2021 г. в момент, когато организацията изгуби някои от големите си вносители като САЩ и Израел. Новата администрация на Доналд Тръмп по принцип има критично отношение към ООН и иска чувствително да намали финансирането на световната организация, която смята за недостатъчно ефективна и с твърде раздута администрация.

Ирина Бокова се кандидатира за генерален секретар на ООН през миналата година и въпреки медийни внушения, че е с големи шансове, така и не успя по време на гласуванията да се нареди сред водещите претенденти. България създаде прецедент да има двама свои граждани в състезанието, когато оттегли подкрепата си от нея и издигна Кристалина Георгиева.

Португалецът Антонио Гутериш бързо спечели достатъчно гласове, а малко по-късно Георгиева напусна поста си на еврокомисар и зае втория по важност пост в Световната банка във Вашингтон.

Двата мандата на Бокова бяха белязани от самото начало от впечатлението, че тя е фаворит на Москва и че Изпълнителният съвет и ключови комисии в ЮНЕСКО са овладени от представители на развиващи се страни, прокарващи антиколониалнен и антиционистки дневен ред. Това доведе до конфликти с водещи вносители в бюджета на ЮНЕСКО, включително САЩ и Израел.

Тя самата бе обвинявана в медийни публикации че води слаба и вероятно противоречаща на устава на организацията кадрова политика, а последният скандал, косвено свързан с името ѝ е разкритието, че съпругът ѝ Калин Митрев е бил част от тайна лобистка схема на Азербайджан.

Единственият европейски кандидат за генерален директор на ЮНЕСКО е Одри Азулай, бивш министър на културата и комуникациите на Франция. Тя е дъщеря на известен съветник на мароканския крал и е прекарала детството си в Мароко и Франция. Азулай е завършила двете елитни училища за административни кадри Ecole nationale d’administration (ENA) и парижкия Institute of Political Studies (Sciences Po).

Четирима от осемте кандидати идват от арабски държави: Мушира Хатаб (Египет), Хамад бин Абдулазиз ал Кауари (Катар), Вера ел Хури Лакоюиле (Ливан) и Салех ал Хаснауи (Ирак). Единственият представител на Америка – гватемалецът Хуан Алфонсо Фуентес Сория, се оттегли от състезанието.

Азербайджан предложи Полад Бюлбюлоглу – в момента посланик на страната в Москва, който преди това е бил министър на културата от 1988 до 2006 г., както и основател и в продължение на 14 години – генерален директор на Международната организация на тюркската култура (TURKSOY).

Азия е с двама кандидати – виетнамецът Фам Сан Чау и китаецът Цян Тан, който е в ЮНЕСКО от 1993г., от 2010 г. е помощник на генералния секретар по въпросите на образованието и ръководи от централата в Париж образователните програми на организацията с около 400 души персонал. Междувременно той е ръководил за преходни периоди човешките ресурси и бюрото за стратегическо планиране.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *