post

За период от три години от 2014 до 2016 г. броят на плащанията, извършени с карти е нараснал с 44%, а стойността на плащанията с карти е нараснала с 38%. В същото време броят и стойността на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, са нараснали с над 20%. Това каза при откриването на 20-тото юбилейно издание на финансовия технологичен форум „Дигитализацията – катализатор за модернизацията на финансовия сектор” подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково” Нина Стоянова, пише econ.bg.

Данните на БНБ сочат още, че през 2016 г. над 50% от нарежданията за кредитен превод са били направени от потребителите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи.

По думите на Нина Стоянова, предварителните данни на БНБ за 2017 г. затвърждават тенденцията на нарастване на споменатите показатели.

„Новият Закон за платежните услуги и платежните системи, който въвежда в българското законодателство изискванията на Втората директива за платежните услуги (PSD2), влезе в сила на 6 март 2018 г. Той съдържа съществени промени по отношение на платежните услуги, извършвани по електронен път. Както е известно, законът въвежда два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда – услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка”, обясни подуправителят на БНБ.

Тя подчерта, че основен акцент в закона е поставен върху сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ, и съответните мерки, които доставчиците на платежни услуги трябва да предприемат в това направление. Във връзка с това Европейската комисия прие делегиран регламент, съдържащ регулаторни технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Доставчиците на платежни услуги следва да приведат дейността си в съответствие с регламента най-късно до 14 септември 2019 г.

„За първи път през 2018 г. доставчиците на платежни услуги ще трябва да извършват оценка на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността, както и да наблюдават и докладват пред БНБ значими операционни или свързани със сигурността инциденти. На БНБ ще се предоставят и данни за измами, свързани с плащанията по ред, определен с проект на насоки на Европейския банков орган, които предстои да влязат в сила в началото на 2019 г.”, разясни Нина Стоянова.

Тя открои и друга важна промяна, която ще окаже влияние върху пазара на платежните услуги е публикуваното в края на март 2018 г. от Европейската комисия предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания в рамките на Общността. Предвижда се доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презгранични плащания в евро. Планирано е това изменение да се прилага от 1 януари 2019 г. и да доведе до съответните промени в тарифите на доставчиците на платежни услуги в България. Целта на предложеното изменение е постигане на по-нататъшното задълбочаване на единния пазар на Европейския съюз и равнопоставеност между ползвателите на платежни услуги в достъпа им до по-евтини презгранични плащания.

По думите на Нина Стоянова, промените в правната рамка имат за цел да осигурят сигурна среда, съответстваща на динамичното развитие на технологиите. „Въвеждането на новите регулации очакваме на свой ред да окаже благоприятно влияние на пазара, като доведе до по-голям избор на платежни услуги, по-сигурни плащания и повече пазарни участници при конкурентни за потребителите цени”, каза в заключение подуправителят на БНБ.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *