post

Според статистика на Изпълнителна агенция по горите за 2010 -2012 г горите са около 37.8% от цялата територия на България. Половината от тази площ са млади гори, приблизително 30% са на около 40 – 80 години и едва около 10 % са над 100 години.

В България широколистните гори са с по-голяма площ – приблизително около 66%. Преобладават бук, дъб, цер и габър. Иглолистните гори в нашата страна са около 34% от дървесното ни богатство. Най-често срещаните иглолистни видове са бял и черен бор, ела, смърч и мура.

Площта на иглолистните гори в България е между 12 и 15 милиона декара. Но опасността от короядите, които оставят масови поражения нараства. Само за половин година през 2017 г. поразените дървета са около 400 000 кубически метра заразена дървесина. Изключително засегнати са иглолистните гори около София, Перник, Самоков, Кюстендил и др.

Дървесните видове в България са 370, които се разпределят към 119 рода и 49 семейства. Но основно се разделят на широколистни и иглолистни според основните си външни белези.

Какви видове иглолистна дървесина в България се отглеждат?

В България се отглеждат наши, местни видове иглолистни дървета и чуждоземни, от които по-разпространените са европейска лиственица, зелена дугласка и атласки кедър. От местните иглолистни дървета най-често срещани са белият бор, черният бор, обикновен смърч, бяла ела и бялата мура.

Ето и подробности за някои видове иглолистна дървесина:

 

ЧЕРЕН БОР – Pinus nigra Arn.

Черният бор най-често се среща в Осогово, Славянка Западни Родопи, Рила и Пирин.

 

Височината на черният бор може да достигне дори до 40 м. А възможната му дебелина – до 2 метра. Първоначално короната му е пирамидална, но с остаряването, черният бор развива широка корона. Черният бор има дебела кора, която е дълбоко напукана. Кореновата система е дълбока.

Листата достигат дължина до 14 cm и цветът им е тъмнозелен. Завършват с жълто остро връхче. Цилиндричните пъпки са дълги до 2 см.

Семената се отделят след 30-годишна възраст и са с добра кърняемост. Максималната възраст на черният бор е приблизително към 600 години.

Има няколко подвида на черният бор и у нас са разпространени най-много Pinus nigra ssp. pallasiana (кримски) и Pinus nigra var. austriaca (австрийски). Вторият вид е по-често срещан.

Черният бор има ядрова дървесина, която е много богата на смола. Изключително устойчива е при липса на кислород и затова се използва в подземни или подводни строежи.

Освен добив на дървесина, от черният бор се извлича и смола. А листата са му много ценни, не само заради високото съдържание на витамин С, но и защото оказват положително влияние върху йонизацията на въздуха. Стопанската значимост на черния бор е голяма и поради неговата непретенциозност към почвата, а също така и голямата му сухоустойчивост.

 

БЯЛ БОР – Pinus silvestris L.

Белият бор се среща в Родопите, Пирин, Рила, Стара планина, Витоша, Осогово, Плана и Лозенската планина. Това е бързорастящо иглолистно дърво, което може да расте и в сухи и песъчливи почви.

Височината му може да достига до 48 мерта. Диаметър – 1 метър. Подобно на черният бор, в млада възраст има пирамидална корона, а с годините тя става неоформена и закръглена.

Младте клони са зелени, а с времето стават сиво-кафяви. Дължината на листата достига до 7 см.

Белият бор е висококачествена иглолистна дървесина и поради това се използва в строителството, самолетостроенето, корабостроенето, в производството на мебели и много други приложения – (може да намерите качествена иглолистна дървесина от ЕМСИН-3 ООД) От него се добива и смола. От кората и листата на белия бор се извличат вещества, които успешно се използват в медицината и промишлеността.

Влиянието на белия бор върху въздуха е изключително голямо. Поради това, в такива борови гори са повечето лечебни заведения за проблеми с дихателната система.

 

ОБИКНОВЕН СМЪРЧ – Picea excelsa Link

В България обикновения смърч е разпространен в Рила, Стара планина, Пирин Витоша, Родопите, Осогово и Славянка.

Възможната височина на това иглолистно дърво е дори над 50 м. и диаметър 2 метра. Има конусовидна корона. Гладка, сиво-зелена кора, а младите клонки имат жълт или жълто-кафяв цвят. Често клоните са и червено–кафяви. Дължина на листата – до 25 мм.

Подобно на черният бор, семеносенето е около 30 годишна възраст, но обикновения смърч може да се размножи и чрез вкореняване. Този вид иглолистно дърво е бавнорастящ до 40 годишна възраст. Кореновата система на смърча не е много устойчива.

За разлика от белия и черния бор, обикновения смърч е взискателен към почвата и влажността.

Приложението на смърча е в производството на мебели, в строителството, в целулозно-хартиената промишленост, в производството на музикални инструменти, защото притежава уникални акустични свойства. А от кората се добиват и ценни танинови екстракти.

 

БЯЛА МУРА – Pinus peuce Gris.

В България бялата мура расте в Пирин, Западни Родопи, Рила, Средна Стара планина, Витоша и Славянка.

Височина до 42 метра. Диаметър – 1 метър. Младите клони са зеленикави, а по-късно сиви. Кореновата система е дълбока.

Бялата мура расте бавно. Максималната възраст е 500 години. Бялата мура е много богата на смола.

Дървесината е мека и се обработва много добре. Много високо се цени в мебелното производство и резбарството.

Бялата мура е не само източник на висококачествена дървесина. От нея се добива балсамова смола, която е с много ценни качества.

Бялата мура има и друг значим принос за човека и природата. Тези иглолистни дървета имат силно почвозащитно и водорегулиращо значение. Те живеят в много високите части на планините, където малко видове се развиват успешно. Поради това тези дървета имат висока екологична значимост.

 

ОБИКНОВЕНА ЕЛА – Abies alba Mill.

В България елата расте в Рила, Пирин, Стара планина, Средна гора, Родопите, Витоша, Славянка, Осогово и Беласица.

Височина – 75 метра, диаметър – до 2 метра. Дължина на листата – до 3 см. Те са тъмнозелен цвят отгоре и светлозелени отдолу. Този иглолистен вид е взискателен към почвата и капризен към замърсяването атмосферата.

Обикновената ела след 100 годишната си възраст може да достигне до 34 м височина. А в Родопите все още има 400 годишни дървета от този вид с височина 58 метра.

Обикновената ела също има високо стопанско значение. Освен да се използва за дървесина в мебелното производство и строителството – като на пример челни дъски от ЕМСИЕН-3 ООД, от кората й се добиват танини, багрилни вещества, смола. Листата са богати на витамин С и йонизират въздуха. Елата се използва в амбалажното и целулозното производство.

 

Други, неместни иглолистни видове в България

 

АТЛАСКИ КЕДЪР – Cedrus atlantica Manetti

Той е бързорастящ и невзискателен към почвените условия.

Дървесината е с много добри качества и намира широко приложение.

ЕВРОПЕЙСКА ЛИСТВЕНИЦА – Larix decidua Mill.

Този вид отдавна се култивира в България. Среща се в Стара планина, Витоша, Рила, Средна гора. Достига 50 метра височина и диаметър 1.5 метра.

Европейската лиственица е бързорастяща. Има дълбока кореновата система. Силно студоустойчива е и не е взискателна към почвата.

Има здрава и еластична дървесина, която се обработва трудно, но пък е много здрава. Има европейски страни, в които могат да се срещнат постройки от преди 500 години, за които е използвана дървесина от този иглолистен вид – европейска лиственица.

 

ЗЕЛЕНА ДУГЛАСКА – Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco.

Достига до височина 115 метра и диаметър 5 метра. Това е бъззорастящ дървесен вид.

Приложението на дървесината е широко, като изключим целулозно-хартиената промишленост. От кората на зелетана дугласка се извличат дъбилни вещества от които се добива етерично масло.

Зелената дугласка е един от най-продуктивните иглолистни дървесни видове.

В България виреят различни видове иглолистна дървесина и всяка има своите характерни и уникални качества, а съответно и приложение. От местните иглолистни видове, които са около 16 на брой, най-голямо значение и приложение имат белия и черния бор, обикновения смърч, бялата ела и бялата мура.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *