post

Нощният труд е една от най-тежките и вредни форми на полагане на труд, затова този вид труд трябва да се ограничи, а заплащането за него значително да се увеличи. Около това становище се обединиха експерти, участващи в кръгла маса “За достойни условия и заплащане на нощния труд и предотвратяване на последствията от него”, организирана от КТ “Подкрепа” и Фондация “Фридрих Еберт”. Кампанията на синдиката за достойни условия и заплащане на нощния труд започна на 20 април тази година, пише econ.bg.

Искането е за увеличение на допълнителното заплащане за нощен труд като процент от минималната работна заплата за страната – не по-малко от 0,5 процента от нея за един час нощен труд. Началото на кампанията беше обявено от Здравчо Здравчев, председател на Национална федерация “Техническа индустрия, наука, информатика” към КТ “Подкрепа”.

Ако искането на синдиката се удовлетвори, заплащането за час нощен труд при сегашната минимална работна заплата, ще стане 2,55 лв. или 17,85 лв. за една нощна смяна. Приходите за осигурителната система биха били милиони допълнително, са изчислили от КТ “Подкрепа”.

Кампанията е и за ограничаване на полагането на нощен труд. Световната здравна организация излезе със становище, че нощният труд трайно уврежда здравето на работниците и трябва да се ограничи, обясни Здравчо Здравчев.

Финансово-икономическите мотиви за исканото от КТ “Подкрепа” увеличение са, че настоящият принцип на определяне на допълнителното заплащане за нощен труд не се отразява на динамиката в заплащането на труда – сегашната му стойност от 0,25 лв. на час е определена през 2007 година при минимална работна заплата за страната от 180 лева, а сега минималното възнаграждения е 510 лева. Преди това има също един дълъг период, в който заплащането за нощен труд не е променяно – от 1997 година, когато то е било седем стотинки за час.

Това възнаграждение не е в състояние да изплати за една нощна смяна дори транспортните разходи за отиване и връщане на работа, а камо ли да послужи за възстановяване и обезщетение на този особено вреден за организма труд, смятат от синдиката.

В искането има и мотиви, свързани със здравето. Нощният труд причинява умора, намаляване на качеството на съня, води до повишаване заболеваемостта и отсъствия от работа, увеличават се трудовите злополуки и текучеството на работници.

Според КТ “Подкрепа” извършените многобройни изследвания на полагащите нощен труд установяват увеличение на риска от заболявания на сърдечно-съдовата система с 40 на сто, с три пъти от рак на простатата, с 30 на сто от рак на гърдата, с 40 на сто от рак на белите дробове и на пикочния мехур, депресии, диабет и метаболитни проблеми. Социалните рискове са свързани с проблеми в семейството, социална изолация и като следствие репродуктивни проблеми, което пък довежда и до демографски проблеми.

Според доклада на ЕК и на Европейския икономически и социален комитет от 2017 година, който анализира прилагането на директивата за организацията на работното време, продължителността на работното време (в това число и извънредният труд) не трябва да надвишава 48 часа на седмица, като единствено в българския Кодекс на труда се предвижда продължителност на седмичното работно време до 56 часа, което е т. нар. сумирано изчисляване на седмичното работно време. Това е свързано с износване на организма, отбеляза Здравчев. Затова от синдиката настояват и у нас да се въведе горна граница от 48 часа заедно с нощния труд, броят на поредните нощни смени да се намали от пет на три в седмицата, минимална междуседмична почивка да стане 35 часа /в момента е 24 часа/ и да се ратифицира конвенция 171 на МОТ за нощния труд.

Лидерът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов заяви днес, че през следващия политически сезон участниците в кампанията ще предложат своите виждания по темата на властта, като очакват политическа подкрепа.

Директорът на Бюро България на Фондация “Фридрих Еберт” д-р Хелене Кортлендер отбеляза, че има постоянно нарастване на броя на работници и служители на нощни смени, а в същото време има все по-малко колективни трудови договори и споразумения, които отчитат вредното въздействие на нощния труд с адекватно заплащане и почивка.

Изпълнителният директор на ГИТ Румяна Михайлова отбеляза, че за никого не е тайна, че работата през нощта изобщо не е съобразена с жизнения цикъл на човека и създава допълнителни рискове за злополуки. По думите й законодателят е съобразил това и в трудовото законодателство са предвидени облекчени условия, които се спазват в секторите на светло, но не и в сивия сектор. Размерът на възнагражденията е най-голям в секторите, в които има колективно трудово договаряне и там те надхвърлят значително нормативно определените.

От ГИТ отбелязаха, че най-често нарушения в заплащането има в хотелиерството и ресторантьорството, когато не цялата смяна е нощна, а само някои от часовете.

Експертите отчетоха и проблем с нощния труд на заетите в държавния сектор, тъй като те нямат право на колективно трудово договаряне. Заетите по Закона за МВР получават възнаграждения за нощен труд едва от 2014 година, се разбра на форума.

Често нощният труд е и извънреден. Председателят на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи Милка Василева каза, че нерядко за медицински сестри и акушерки всяка втора нощ е работна поради огромния недостиг на кадри. Случва се и след нощна смяна те да поемат първа смяна в друго лечебно заведение. Василева предупреди, че здравословното състояние на професионалистите по здравни грижи се влошава сериозно заради неспазване на трудовото законодателство.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *