post

Електронният свят е много по-защитен от хартиения. Цифровите решения са по-траен носител от хартията, те съхраняват информацията по-сигурно и са по-достъпни.Всички услуги и документи трябва да са налични по електронен път. Около това мнение се обединиха експерти на форум за е-икономиката, организиран отФондация „Граждани срещу бюрокрацията“. Представители на Държавна агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ), Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), Комисия за защита на потребителите(КЗП), Национална агенция за приходите(НАП), Столична община, НПО и бизнеса представихапроблеми и решения в е-услугите в България.

Всяка една от над 580-те администрациив Българияпредоставя услугите си по различен начин и това е бреме за гражданите и бизнеса. „Трябва да се утвърди нов модел – всичко да е налично по електронен път“, изискват от ДАЕУ. Служителите обменят документи само в електронен вариант и не използват печат като средство за „валидация“. ДАЕУ смятат, че в България „електронната трансформация“ трябва да е „необратима“, но, за да се случи, гражданите трябва да оказват натиск върху администрацията, да сигнализират за нарушения, да дават идеи.ДАЕУ призовава всички да използват регистъра на техния сайт, за да подават сигнали срещу институции, които налагат ползването на документи на хартия.

Драстичен спад при използването на хартиени документи отбелязват и в КЗЛД; всички заседания на Комисията се водят „безхартийно“. Според Комисията е-документацията гарантира прозрачност, бързина, достъпност и проследимост, а реформата трябва да започне от самата администрация.

За социалния антрополог Харалан Александров в България има два паралелни свята – „хартиеният“ и „на електронните услуги“. Дисбалансът между тях може да се промени чрез действия на държавата и сформиране на коалиция за е-промяна.

Около 300 млн.лв. преки административни разходи са спестилиНАПблагодарение на  електронна комуникация. Агенцията предоставя над 80 онлайн услугии обменя над 120 млн. е-документа годишно. След въвеждане на автоматизираното изпращане на е-съобщения за просрочени задължения, от НАП планират чрез безплатен ПИК всеки да може да „види“ здравното си досие. В КЗП годишно постъпват над 20 хиляди жалби, като около 60%са подадени електронно. По-широко използванена електронни услуги отчитаи Столична община, от чиято е-услуга „Проверка на задължения при обществени поръчки“ вече се възползват и други общини в България.

„В нормативните актове често се описват подробно конкретни технологии „на деня“, коментира Стефан Христов от „Граждани срещу бюрокрацията“. „Това е грешен подход, защото технологиите остаряват светкавично бързо: определен електронен подпис е актуален днес, но утре няма да е. Затова нормативната база трябва да е технически неутрална и да описва желания резултат – така, както е в евродирективите.“

Проф. Георги Димитров от „Евротръст Технолоджис“ представи единствено по рода си в ЕС мобилно решение,коетопредлага електронен подпис и електронна идентификация дистанционно, без значение къде епотребителят. Регистрацията е безплатна.  Изисква се да попълните данните си, да снимате личен документ и да се идентифицирате чрез видеоразпознаване. Приложението вече е внедрено в oбщина Бургас и няколко банкиу нас.Системата за електронна идентификация е призната в цяла Европа.

Онлайн попълване на бланки и формуляри за фирми и граждани, спестяване на време и излишно разпечатване на документацияпредлага безплатната платформа pisar.bg. До момента от е-услугите са се възползвали над 1милион потребители. Безхартиен офис е възможен: българската финтек компания „Кредисимо“ например отдавна е внедрила „безхартиени процедури“, като това не й пречи да развива изключително успешно финансови услуги на няколко континента.

„Всяка година Естония спестява над 800 години работно време. 99% от обществените услуги се предлагат онлайн 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Електронноне се случва само сключване на брак, развод и покупка на имот“, коментира Стефан Христов от фондация „Граждани срещу бюрокрацията“. „Технологиите у нас са достъпни и е налице законова рамка за дигитална трансформация. България има шанс да се превърне от потребител на ИТ решения в техен създател, от офлайн – в онлайн държава. Трябва да приемем, че електронният свят е по-лесен, удобен, бърз и сигурен и да не позволим на хартията „да изяде“ компютъра“, заключава той.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *