post

Изменението на климата е факт, затова е време за действие. Това каза зам.-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова на форум, организиран от МОСВ и Световната банка във връзка с подготовката на Националната стратегия за адаптация към изменението на климата и плана за действие, съобщиха от пресцентъра на МОСВ. По време на форума на тема „Изменение на климата – Време за действие!“ в хотел „Балкан“ в София беше представен напредъкът по разработването на стратегическия документ, който ще очертае рамката и приоритетни направления за адаптация към изменението на климата в периода до 2030 г.

Подготовката на стратегията е в изпълнение на проекта „Национална стратегия за адаптация към изменението на климата и План за действие“, финансиран по Оперативна програма „Добро управление 2014-2020 г.“. Бенефициент по договор BG05SFOP001-2.001-0007/10.04.2018 г. е МОСВ, а изпълнител – екип на Световната банка (СБ).

„Последиците от климатичните промени оказват въздействие не само върху секторите на икономиката, но и в социалната сфера и здравеопазването, биоразнообразието и екосистемите“, каза зам.-министър Атанаска Николова. Тя беше категорична, че страната ни трябва ясно да постави своите стратегически цели в по-широк времеви хоризонт, за да може максимално да се приспособим към необратимите климатични процеси. Николова подчерта, че България се намира в един от регионите, особено уязвими от изменението на климата главно чрез повишаване на температурите и интензивни екстремни валежи, бури, наводнения и периоди на суша, горски пожари и свлачища. „Рискът е по-голям за хората и бизнеса, които са по-малко подготвени и по-уязвими“, заяви зам.-министърът. Стратегията е подкрепена от оценки на уязвимостта и риска за 9 ключови сектора: „Селско стопанство“, „Енергетика“, „Транспорт“, „Туризъм“, „Градска среда“, „Горско стопанство“, „Воден сектор“, „Биоразнообразие и екосистемни услуги“ и „Здравеопазване“.

„Необходимо е адаптацията към измененията на климата да се включва във всички регионални планове за развитие. Мерки за това ще залегнат и в бюджета на ЕС през следващия програмен период“, каза Нарцис-Полин Йелер от Звеното за адаптация към климатичните промени в ЕК, DG CLIMA. Според ръководителя на екипа от СБ Еолина Милова макроикономическите анализи сочат, че България би загубила предвидения до 2050 г. икономически растеж от 1,5% до 3%, ако не се предприемат мерки. На пресконференция в рамките на форума Милова посочи като пример, че само в земеделието с всяко инвестирано eвро ще се предотвратят щети в размер на 4 евро. Зам.-министър Атанаска Николова допълни, че се предвижда ЕС да увеличи средствата за мерки по адаптация към климатичните промени от 20% на 25% през бъдещия период 2021-2027 г. Очаква се стратегията да бъде приета от Министерския съвет до края на годината.

В плана за действие към стратегията се определят цели и приоритети за подобряване на адаптивния капацитет и мерки по сектори с график за изпълнение, необходими ресурси и отговорни институции. Основните типове дейности са насочени към: изграждане на институционален капацитет; повишаване на осведомеността по въпросите, свързани с адаптация към климатичните промени; изграждане на устойчивост към изменението на климата, което включва и укрепване управлението на инфраструктурата и материалните активи – с особен акцент към защитата на т.н. критична ифраструктурата като ВиК, електропреносна мрежа и пътна мрежа.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *