post

След като правителството отпусна 500 млн. лв. на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовирите, сега ще създаде и специално Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири”. То ще се грижи за всички нежелани от общините язовири, за което ще получава от държавата по 47 млн. лв. на година. Това става ясно от публикуван в портала за обществени консултации проект на постановление за приемането на устройствен правилник на предприятието. И ДДК, и новото предприятие са на подчинение на министъра на икономиката, пише Дневник.

Новата структура ще бъде трета след “Напоителни системи” и “Язовири и каскади” на НЕК, която има функции по управлението на язовири. Създаването й бе заложено с последните промени в Закона за водите, които бяха продиктувани от факта, че в страната има над 150 безстопанствени язовира, които създават реална опасност за населението. А проверки на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор от пролетта показаха, че дори и много от онези съоръжения, за които някой формално се грижи, не са подсигурени срещу бедствия, защото в държавата липсва механизъм за налагане на мерки за поддържането на тези язовири.

Идеята е с наличието на Държавно предприятие “Управление и стопанисване на язовири” общините, областните управители, министерствата, агенциите и държавните предприятия да не могат повече да прехвърлят отговорността помежду си и никой нищо да не прави. Дали обаче това ще се случи, или само разходите за милиони ще бъдат централизирани в една структура, предстои да видим.

За да осъществява дейността си, ДП “Управление и стопанисване на язовири” ще получава средства от държавния бюджет, като всяка година до 1 март трябва да внася в Министерството на икономиката план за дейността си и отчет за свършената работа. Още отсега обаче е записано, че необходимите разходи за периода 2018 – 2020 г. ще бъдат общо 96 млн. лв. (1.42 млн. за 2018 г., 47.16 млн. за 2019 г. и 47.43 млн. за 2020 г.). Ще бъдат назначени и 156 служители, като не е ясно колко от тях ще отговарят за администрацията и колко ще са специалисти по язовирите. Казва се само, че ще са разпределени в централно управление и 8 регионални офиса – София, Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца.

Посочено е още, че разходите за работна заплата и осигурителни вноски до края на 2020 г. ще бъдат общо 8.9 млн. лв. Това значи, че средномесечното брутно възнаграждение на човек за въпросните 26 месеца (включвайки ноември и декември 2018 г.), ще бъде 2184 лева. При това без да се взема предвид, че до края на 2018 г. се предвижда да бъдат назначени не повече от 60 души.

Административните разходи (издръжка и капитални разходи) пък са оценени на общо 8.3 млн. лв. до края на 2020 г. Тези средства ще отидат за закупуване на материали, облекло, офис оборудване, компютърни конфигурации, софтуер, високопроходими автомобили (в т.ч.застраховки), за външни услуги, наем и ремонт на помещения, за командировки в страната за обход на язовири.

За същинската дейност на ДП “Управление и стопанисване на язовири” през следващите две години остават 78.8 млн. лв., като за 2018 г. не се предвиждат разходи за дейността. Тези средства са предвидени за закупуване на контролно-измервателна система, мерителни устройства за нивото на водата и за рейки за язовирите, за оборудване на екипите в офисите, които ще извършват оглед на язовирите, за охрана на язовирите, за паспортизация на язовирите и за текущи ремонти, в т.ч. и за обследване и почистване на язовирните дъна.

Големите ремонти на язовирните стени ще са ангажимент на Държавната консолидационна компания, която през юли получи за целта 500 млн. лв. от правителството. Средствата няма да се харчат прозрачно чрез обществени поръчки, а ДКК ще извършва ремонтите чрез дъщерните си дружества “Еко антрацит” и “Екоинженеринг РМ”. Което пък повдига въпроса дали няма да има изкуствено завишаване на цени и отчитане на несъществуващи разходи.

Формалният мотив за създаването на ДП “Управление и стопанисване на язовири” е липсата на финансова възможност и технически капацитет в общините за управлението на язовирите. Очаква се около 90% от общинските съоръжения, за които местната власт не може да се грижи, да бъдат прехвърлени безвъзмездно към новата структура. Разбира се, ако някои кметове не искат да прехвърлят дадени язовири на държавата, ще трябва да се грижат за тях според изискванията на закона, така че да гарантират изправността и безопасността им.

При спор или неяснота относно обстоятелствата около даден язовир, какъвто е например случаят с “Бели Искър”, държавното предприятие ще осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на съответното съдебно решение или до окончателното установяване на собственика. В предишните текстове на Закона за водите това задължение беше вменено на областните управители, които обаче също не разполагат с експертен потенциал и финансов ресурс.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *