post

До четири месеца електронна система ще следи за липсите на лекарства в аптеките, болниците и складовете. Това решиха народните представители при окончателното гласуване на второ четене на промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, съобщава Дневник.

Ако няма достатъчно наличности, Изпълнителната агенция по лекарствата ще спира временно износа от България на продукта. Недостиг ще има тогава, когато в аптеките и болниците има по-малко от 65% от количествата от продукта, необходими за задоволяване на потребностите в България за шест месеца напред.

Законът задължава аптеките всеки ден да подават към лекарствената агенция информация колко от над 1300-та вида лекарства, платени от здравната каса, са им доставени, колко са продали и какви наличности имат.

В системата за проследяване отсега има видими проблеми и със сигурност тя създава нова бюрокрация: малките аптеки нямат интернет и онлайн системи, големите вносители правят доставки на различни периоди, трябва да се назначи допълнителен персонал за новата отчетност. Неясно е и дали текстовете ще решат проблема с липсите.

Мерките бяха приети заради честите липси на различни медикаменти с идеята, че причината е паралелен експорт – износ на евтини лекарства към западноевропейски държави, където те струват в пъти по-скъпо. След като бизнесът и пациентите създадоха интернет платформа за подаване на сигнали за липси обаче, се оказа, че в 65% от случаите не става въпрос за паралелен износ, а за това, че медикаментите вече не се продават в България или никога не са се продавали, преустановен е вносът им или пък пациентите търсят болнични лекарства в откритите аптеки. Причините за изтеглянето на около 400 медикамента от пазара през последните четири години са ниската цена и оттам липсата на икономическа логика да се продава в България конкретното лекарство. Цените се регулират на местно и на европейско ниво и в България по закон са най-ниските в ЕС на ниво производител. Пазарът е малък, а рестрикциите към компаниите са големи и част от тях се отказват да продават някои от лекарствата си.

Според приетите текстове фармацевтичните компании и търговците на едро трябва всяка седмица да отчитат пред ИАЛ колко лекарства, които са в Позитивния списък (на медикаментите, плащани от касата, болниците и здравното министерство), са внесли и пуснали на пазара. Ако експертите на лекарствената агенция установят опасност от липси, те ще публикуват на сайта списък на продукти, за които може да се ограничи износът или пък трябва да се подаде уведомление, ако някой търговски субект планира да ги изнася.

Основен проблем е, че над 500 аптеки нямат интернет връзка и така няма да могат да участват равнопоставено в обмена на данни с институциите. Вероятно проблем ще има с връзката и персонала и в малките болници, които също имат аптеки и трябва да подават информация.

Данни за наличности на лекарства трябва да пращат и близо 200 търговци на едро с лекарства. За разлика от 20-ината големи дистрибутори, които разполагат с големи складове и информационни системи, на пазара все още съществуват търговци с медикаменти, регистрирани в апартаменти и със складове в гаражи, за които е твърде неясно дали ще могат да създадат организация и да подават всеки ден информация в лекарствената агенция. Фармацевтичните компании също ще трябва да отделят специален персонал, който да се занимава с докладване на това какво са внесли.

Така е ясно, че информацията няма да бъде точна, защото трудно ще обхване всички участници на пазара, и съобщенията за липси няма да бъдат верни.

Има и още един проблем с критериите за недостиг. В различните периоди от месеца има различни наличности от лекарства, тъй като производителите внасят с различен ритъм – някои правят доставки веднъж месечно, други – два пъти, а трети – всяка седмица.

Неясно е как ще се осъществява контрол при този огромен поток от данни. В същото време глобите за подадена грешна информация, т.е. едно число, са от 5 до 10 хил. лв. и от 10 до 15 хил. при второ нарушение.

Засега законът не дава ясен отговор на елементарни казуси и вероятно ще бъде дописван чрез подзаконовата нормативна уредба.

Например, ако в четвъртък един продукт, попаднал в забранителния списък, е с наличност на пазара 50% от шестмесечното потребление, а в петък фармацевтичната компания внесе нови партиди, това означава ли, че в понеделник той ще бъде изваден от списъка и ако не – как ще се обжалва решението.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *