КултураНовини

КО-ОП представя изложбата на Дария Пугачова “През стената”

Истории за силата на хора, които оцеляват по време на война, ще оживеят в изложба в три знакови пространства в София

 

В края на февруари за първи път в София се представя международната изложба WE SEE UKRAINE. В седмицата, отбелязваща годишнината от началото на пълномащабната руска инвазия на Украйна, ще можете да я видите през очите на 6-ма художници – 4-ма украинци и двама от България и Хърватия, всеки от които е пречупил войната през себе си в търсене на отговора – по време на една война, която продължава без крайна дата, какво ти дава горивото да продължиш?

WE SEE UKRAINE ще бъде показана едновременно на три места в столицата между 20-ти февруари и 07 март.

Творбите, които ще се представят в Топлоцентрала, пространство за изкуство КО–ОП и контейнер VOX POPULI, са различни – могат да се разглеждат поотделно или да се видят и трите и заедно да съставят пъзела на груповата изложба.

Официалното откриване ще бъде на 20-ти февруари от 19.00 часа в регионален център за съвременно изкуство Топлоцентрала с творбите на Олга Филончук “Невидимата градина”, Ирина Ворона “Език на свободата” и Игор Грубич “Как да…”.

Следва вернисаж в галерия КО-ОП на 21-ви февруари от 18.30 часа. В него централно място заема творбата на Дария Пугачова “През стената”, която ще ви прикани да се сблъскате със страховете си. Самият пърформънс на Дария ще може да бъде видян само на 24-ти февруари по всяко време между 16:00 и 20:00 часа и е посветен на годишнината от началото на войната.

Също така на 24-ти февруари, в деня на годишнината от началото на войната, Анна Стоева, основен двигател на WE SEE UKRAINE и една от авторките, ще проведе кураторски тур през трите локации на изложбата.

Турът ще започне нa 24.02, събота от 16:00 във фоайето на втори етаж на Топлоцентрала и се очаква да продължи 2,5 часа в разходка и разговор. Турът ще запознае посетителите с личните истории на авторите и с пътя им от началото на войната досега, с творбите им и с историята им в контекста на изложбата. След Топлоцентрала следва пърформънса на Дария Пугачова в галерия КО-ОП, а завършекът е в 18:30 часа с греяно вино пред контейнер VOX POPULI, в подножието на знаковия за столицата мемориал на червената армия, превърнал се в символ на нашата вътрешнобългарска борба в подкрепа на Украйна. Там ще може да се види и работата на Анна Стоева “Трите воала на неутралитета” и на Михайло Барабаш “Картофени разговори”.

Кураторският тур е с предварително записване, като се изпратят 2 имена и телефонен номер на info@tanukifilms.com.

Изложбата WE SEE UKRAINE е за всички измерения на съчувствието. Тя е за това, какво ти дава сила. Какво ти дава вяра. Какво е да си обикновен човек, поставен в ситуация, която изисква от тебе да си герой 24/7. Шестимата художника, които участват в изложбата, избрани с конкурс от над 170 кандидати, имат дълбоко индивидуален и по различен начин докосващ собствен поглед към войната. Сред тях има и млади художници, и автори с творби показвани във водещи европейски музеи. Има украинци, отказващи да напуснат страната си – и такива, които не могат да го направят. Има бежанци – и хора, които ги посрещат в Европа. Има хора, загубили най-близките си по време на руската окупация в Украйна – и такива, на които това се е случило по време на войната в Югославия, и вече имат обезболяващия ефект на времето, позволяващ да се погледне назад 28 години по-късно.

В последната година тези толкова различни хора работеха заедно, комуникираха, обсъждаха и запознаваха един друг с историите на народите си, спореха, съчувстваха и строяха мостове – от човек до човек, от болка до болка, от Украйна към другите европейски държави. Тази изложба носи отпечатъка на това съвместно преживяване.

Запознанството с изложбата с трите черно-бели знамена на хърватския художник Игор Грубич – простотата на техните изявления за войната и мира наподобява дзен коани, задавайки рамка и настройка за изложбата. Художник от Хърватия от смесено сърбо-хърватско семейство, Грубич отказва по съвест да отиде на фронта през 1990-те – неговата битка преминава в полето на публичните акции и аудио-визуални инсталации. Работата му включва специфични намеси в обществени пространства, фотография и филми и е фокусирана върху минали и настоящи политически ситуации, от задълбоченото изследване на съдбата на историческите паметници, до климатичните промени и малцинствените общности.

Полиптихът “Език на свободата” на Ирина Ворона (Киев, Украйна) ни посреща със серия от графично очертани преплитащи се фигури, докосващи с усещане за подкрепа, заедност, но и за страха от раздяла. Напомняйки на монолита на Кете Колвиц “Майките”, прегръщащите се фигури се претопяват в една. Ворона е вдъхновена от моментите на посрещане и заминаване на гарите в началото на войната, когато украинските семействата се сплитат в прегръдки толкова силни, че всички фигури се сливат в едно цяло.

Фотографският проект на Олга Филончук (Украйна/Германия) “Невидимата градина” разказва за бежанския опит – който ще отекне в сърцето на всеки, който някога е живял далече от дома – чрез истории за растения. Цветя, дървета, тревни клонки, които срещате в чужбина, вдъхвате познатия аромат и те ви изпращат обратно в спомените и градината на село от детството. Проектът има за цел да направи видима мрежата от връзки между хората и природата; той е опит за съчетаване на документални данни и изследвания с художествена визуализация на паметта, опита на принудителната миграция, човешката крехкост и властта на спомените.

Документалната художничка Анна Стоева (България) работи по тема на българска почва. Каква е завесата, деляща България, която показа огромна вълна от лична и гражданска подкрепа за Украйна, от другата България, която е податлива и уязвима мишена за руската пропаганда? «Това, което ме провокира е абсурдността на цялата концепция за “неутралитет”. Може ли да има неутрална страна в една война? Какво да кажем за неутрално състрадание? Неутрална прегръдка?». В серия обекти-портали, Анна търси материалната метафора на дезинформацията и безличния език на новиние, който ни отдалечава едни от други.

Видео инсталацията на Михайло Барабаш (Лвив, Украйна) “Картофени диалози” ни кани в проста среда, медитативна и банална по същото време, където трима мъже без военни униформи говорят за ежедневието си, за своите мечти, надежди и за чувства в ситуация, която вижда всеки мъж първо през призмата на фронта. Едно всекидневно действие – готвенето е нещо, което хората правят независимо от ситуацията, в която се намират. Това също така е едно от простичките действия, които Барабаш намира като убежища за себе си, за да се откъсне от постоянните мисли за войната, от следенето на новини и сигнали за въздушна тревога всяка минута. Медитативни, семпли, прости действия-убежища – да готвиш, да посадиш растение, да белиш картофи… Той предлага това убежище на осем мъже, които не са на бойното поле, като им задава въпроси за живота им, за тяхната семейна история и за чувствата и мечтите им.

Изложбата завършва с видеото и артефактите от пърформънса на Дария Пугачова (Украйна/България) “През стената”. От септември 2023 Дария е избрала София за свой дом по време на войната. В деня на годишнината от началото на войната, 24-ти февруари, между 16:00 и 20:00 Дария ще проведе четиричасов пърформънс, в който публиката може да влиза и излиза в една стая, която ги транспортира в реалността на един апартамент по време на въздушна тревога и основната емоция в него – страха. Художничката размишлява върху преживяното по време на войната чрез символични движения и предава с очертанията на тялото си етапите на страха, като приканва зрителите да се изправят срещу собствените си преживявания. Интроспективното пътуване на Дария Пугачова създава мост между личната уязвимост и колективната съпричастност, преминавайки през невидимата стена между страха и свободата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *