Брюксел ни препоръчва преглед на националната програма за реформи

ЕК публикува резултатите от задълбочените прегледи за 13 държави членки, посочени като показващи признаци на макроикономически дисбаланси

Европейската комисия публикува резултатите от задълбочените прегледи, извършени за 13 държави членки, посочени в доклада за механизма за предупреждение от миналия ноември като показващи признаци на макроикономически дисбаланси, съобщава Рапид.

Според прегледа макроикономическите промени в Европа са в ход, макар и с различен характер и темпове в различните държави членки. В прегледите се вижда намаляване на дефицита по текущата сметка, конвергенция на разходите за труд на единица продукция, корекции в твърде високите цени на жилищата и намаляване на задлъжнялостта на частния сектор. Въпреки това, предвид различните предизвикателства и дисбаланси, се очаква различията в растежа между държавите да се запазят през следващите години.

Слабата икономическа дейност и крехките икономически перспективи в някои случаи може да са довели до повече рискове и предаване на отрицателни въздействия, свързани с макроикономическите дисбаланси, между държавите. Освен това в повечето случаи коригирането все още не е приключило. Много от икономиките на ЕС продължават да са изправени пред значителни предизвикателства под формата на външни задължения, задлъжнялост на частния сектор и продължаващи промени на пазарите на жилища. Преодоляването на тези предизвикателства ще окаже влияние на способността на задлъжнелите икономики да растат и да се конкурират, за да се гарантира финансова стабилност и, основно, да се намали безработицата.

Макроикономическите дисбаланси в няколко държави членки трябва да се наблюдават отблизо. Те изискват категоричен ангажимент за структурна реформа с цел да се гарантира, че тяхното коригиране ще протече възможно най-гладко и че могат да бъдат създадени условия за устойчив растеж и създаване на работни места.

Комисията също така очаква единадесетте държави с дисбаланси, които не са счетени за прекомерни, а именно Белгия, България, Дания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Нидерландия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, да вземат предвид заключенията на задълбочените прегледи в своите национални програми за реформи и в програмите си за стабилност и конвергенция. За тези страни на 29 май Комисията ще представи широкообхватни политически препоръки за коригиране на съществуващите и предотвратяване на нови дисбаланси.

В две държави членки, Испания и Словения, дисбалансите могат да се считат за прекомерни. В Испания високите равнища на вътрешния и външния дълг продължават да представляват сериозен риск за растежа и финансовата стабилност. В Словения рисковете за стабилността на финансовия сектор, произтичащи от корпоративната задлъжнялост и намаляването на ливъриджа, са значителни, включително поради взаимовръзките с публичните финанси. Уместността на техните политики в отговор на тези проблеми ще бъде оценена навреме за приключването на тазгодишния европейски семестър за координация на икономическите политики, в чиито рамки на 29 май ще бъдат приети специфични за отделните държави препоръки.

В доклада за механизма за предупреждение бе посочено, че за Кипър също е необходим задълбочен преглед, но подобен преглед няма да бъде публикуван. Това е следствие от политическото споразумение, постигнато между Еврогрупата и кипърските власти по ключови елементи на програма за макроикономически мерки и официално финансиране.

Страните със специфични програми не са обхванати от процедурата при макроикономически дисбаланси, тъй като те вече са подложени на засилен икономически надзор като част от техните програми за икономически реформи.

Основните заключения на Брюксел за България обобщава БТА:

След присъединяването към ЕС в българската икономика се образуваха забележими външни и вътрешни дисбаланси 

На фона на опитите да настигне останалите европейски икономики България отчете изключително силен приток на капитали, което бе отразено от силното увеличаване на външната задлъжнялост, кредитирането на частния сектор и нарастването на дефицита по текущата сметка. Частното потребление, инфлацията, цените на недвижимите имоти и строителството отчетоха силен растеж, отразявайки прегряването на икономиката и трудовия пазар през 2007-2008 година. Силният трудов пазар доведе до извънредно силен растеж на възнагражденията, което пък имаше за последица силно повишаване на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция (Unit Labor Cost – ULC).

Трудовият пазар бе силно засегнат от кризата и повторното включване на работниците с ниска квалификация е трудно

С общ спад от 9% за периода 2009-2001 година България бе сред страните в ЕС с най-силно намаляване на заетостта. Безработицата нарасна двойно от под 6% до 12% през първото тримесечие на 2012 година, като се увеличи и неефикасността. Постоянното увеличаване на безработицата, професионалните умения и географските несъответствия, както и високата концентрация на съкращения на работни места сред работниците с ниска квалификация сочат силна неефикасност на процеса на коригиране. При липсата на реформи голяма част от текущата безработица може да стане структурна.

Основните предизвикателства пред пазара на труда са свързани с несъответствието на професионалните умения в някои сектори и региони

За да се постигне трайно подобрение в тази област, е необходим мащабен пакет от мерки в сферите на активния трудов пазар, образованието и регионалната политика. Секторният и професионален минимален праг за социална сигурност имат определени неблагоприятни странични въздействия върху някои сегменти от трудовия пазар. Някои от тези прагове са поставени много близо до преобладаващата средна заплата в засегнатите сектори и професии, което налага по-висока действителна ставка за социално осигуряване за служителите, чиито реални заплати са под облагаемия минимум. Следователно, тази система, която бе създадена с цел да се бори с недекларираната заетост, на практика може да натовари работниците в някои нискоквалифицирани сегменти и региони на трудовия пазар.

Растежът на индекса на номиналните разходи за труд за единица продукция остава сред най-бързите в ЕС въпреки посоченото забавяне

Намаляването на външната конкурентоспособност може да бъде по-слабо, отколкото сочи общият индекс. Растежът на индекса в заводското производство е по-умерен, въпреки че това отчасти се дължи на силното намаляване на работната сила, а България продължава да увеличава дела си от износния пазар. Статистически, повишаването на индекса може да отразява и излизането на икономиката „на светло“.

Коригирането на текущата сметка е до голяма степен структурно и се дължи на значителното увеличаване на дела от износния пазар, но основните уязвими точки остават

Силните дисбаланси в текущата сметка от преди кризата са коригирани. Силното увеличение на износа доведе до коригиране на текущата сметка, въпреки че то отразява и благоприятните световни ценови тенденции за българския износ, от който суровините са голяма част. Изглежда малко вероятно страната да се върне към голям дефицит по текущата сметка, когато икономическите условия и капиталовите потоци се нормализират. Върху текущата сметка силно влияние оказват и чуждестранните инвестиции в недвижимите имоти. Периодичната нестабилност на подобни парични потоци обаче също е източник на нестабилност.

Процесът на деливъридж в корпоративния сектор продължава, но все още високото равнище на задлъжнялост ще удължи коригирането на дисбалансите и ще остави корпоративния сектор уязвим към промените в пазарното доверие

Процесът на деливъридж, комбиниран с напрежението на световния финансов пазар, ще продължи да сдържа инвестициите и растежа на производителността. Следователно, институциите, регулиращи трудовия пазар и възнагражденията, трябва да осигурят необходимата гъвкавост, за да поддържат увеличаването на възнагражденията в съответствие с растежа на производителността.

Фискалната политика улеснява процеса на коригиране

Предпазливата фискална политика на България осигурява стабилна икономическа среда, подкрепяйки процеса на деливъридж в частния сектор.