България е против предложената от Кипър Многогодишна финансова рамка
Страната ни не е склонна да прави компромиси за Кохезионната политика, ОСП и средствата за извеждане от експлоатация на ядрени мощности
България не споделя мнението на Кипърското председателство на Европейската комисия за намаление на размера на Многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейския съюз (ЕС) за периода 2014 – 2020 година. Това заяви заместник – министърът на финансите Боряна Пенчева на Публична дискусия „Възможности и предизвикателства пред България в контекста на Многогодишната финансова рамка и Кохезионната политика на ЕС за периода 2014-2020 г.“.
Пенчева допълни, че ако все пак се стигне до намаление, България не е склонна да прави компромиси по три важни за страната ни елемента. Това са Кохезионната политика, Общата селскостопанска политика и средствата предвидени за подкрепа за извеждане от експлоатация на ядрени мощности. Според заместник – министъра средствата за най-слабо развитите региони по Кохезионната политика не трябва да бъдат променяни.
Ако общата сума за директните земеделски плащания бъде намалена, то това не трябва да засяга държавите членки, които получават преки плащания под средния за ЕС размер, какъвто е случаят със страната ни. България продължава да настоява и за 450 млн. евро вместо предвидените 208,5 млн. евро за извеждане от експлоатация на старите блокове от I до IV на АЕЦ „Козлодуй“.
Относно реформата на системата за собствени ресурси на бюджета на ЕС, България приветства всички усилия на Европейската комисия за опростяването й с цел по-голяма прозрачност. Според Пенчева страната ни подкрепя предложението на Европейската комисия (ЕК) за изменение на корекционния механизъм чрез плащане на еднократни суми годишно, както и премахването на действащия в момента източник за финансиране на бюджета на ЕС на база на ДДС. Заместник – министърът допълни, че засега страната ни няма да въвежда и данък върху финансовите сделки. Въвеждането му само за част от държавите – членки не води до опростяване и по-голяма прозрачност на системата за финансиране на бюджета на ЕС, каквато е целта на реформата.
