Българското председателството на ЕС – предизвикатекство, което предстои

България ще бъде на ротационен принцип заедно с Великобритания и Естония

Българското председателството на ЕС, което ще се случи през втората половина на 2018 година ще бъде подпомогнато от пет тематични групи – „Административен капацитет“, „Инфраструктура, логистика и сигурност“, „Комуникационна стратегия и културна програма“, „Финансиране и обществени поръчки“ и „Приоритети и програма на председателството“.

Сред големите предизвикателства пред планирането на Българското председателство са разходите, които правителството трябва да заложи в бюджета. В публичното пространство се говори за сума около и над 60 милиона евро. В едно от заседанията на МС министър-председателя Борисов изразява тревогата си, че за самата организация ще има нужда от „поне 35-40 бронирани автомобила трябват. Ние имаме сигурно пет-шест.” От Портал ЕВРОПА провериха колко е струвало на държавните бюджети организирането на предишните председателства, както и на настоящето Латвийско председателство, като изпратиха запитване за логистиката и администрирането на събитията до отговорните институции.

Ето и обобщените отговори: Първоначално планираните разходи за организиране на председателството са 61.98 милиона евро. В крайна сметка се правят някои икономии и цялата организация струва на Литва 49,8 милиона евро. Министерство на външните работи на Литва е била водещата институция при организацията на Председателството. В сътрудничество с останалите министерства и парламента, както и с представителството на ЕС, Министерството е изготвило програмата на Председателството на ЕС, включително и приоритетите на Председателството. Около 60 служители на Министерство на външните работи са били пряко ангажирани с планирането и организирането на събитията, както и с комуникационните дейности, свързани с тях.

Общо около 70 институции са били ангажирани с дейности, свързани с Председателството – всички министерства, второстепенни институции, парламентът, кабинетът на Президента, кабинетът на министър председателя и други.

Срещите и събитията, свързани с Председателството са организирани в четири категории – срещи на високо равнище; срещи на експертно ниво; парламентарни заседания; събития, организирани от социално-икономическите партньори.

На въпроса дали и колко бронирани автомобили са използвани за осигуряване на сигурността на министър председателите и министрите от държавите членки на ЕС от Външното министерство на Литва не отговарят с конкретни цифри.

Става ясно, че за организация на Председателството министерството е привлякло много спонсори и партньори. Един от тях е предоставил коли за обезпечаването на срещите на високо равнище на Председателството. За целите на Председателството са били произведени вратовръзки, шалове, зарядни устройства, художествени произведения на литовски автори, специални литовски сребърни монети, рефлекторни, универсални зарядни за мобилни телефони, сирене със сливи, вълнени ръкавици, тетрадки и химикалки.

Други интересни числа за Литовското председателство на ЕС:

– 184 дни е траяло Литовското председателство на ЕС.
– 39 заседания на Съвета на ЕС, водени от литовски министри.
– 1800 журналисти са отразявали срещите на високо равнище във Вилнюс.
– 920 съобщения за пресата са били произведени, или средно по 5 съобщения дневно.  

Председателството на Съвета се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки шест месеца. През този шестмесечен период председателството ръководи заседания на всяко равнище в Съвета, спомагайки да се гарантира непрекъснатостта на работата на ЕС в Съвета.

Държавите членки, които изпълняват председателството, работят в тясно сътрудничество в групи от по 3 държави членки, наречени „тройки“. Тази система е въведена с Договора от Лисабон през 2009 г. Тройката определя дългосрочни цели и изготвя общ план, в който се набелязват темите и основните въпроси, които ще бъдат разгледани от Съвета в рамките на 18-месечен период. Въз основа на тази програма всяка от трите държави изготвя собствена по-подробна шестмесечна програма.

Председателството ръководи заседания на различните състави на Съвета (с изключение на Съвета по външни работи) и на подготвителните органи на Съвета, които включват постоянни комитети, като Комитета на постоянните представители (Корепер), и работни групи и комитети, които разглеждат много специфични теми.

Председателството следи за правилното протичане на обсъжданията и за коректното прилагане на Процедурния правилник на Съвета и на методите на работа. То организира също различни формални и неформални срещи в Брюксел, както и в държавата, поела ротационното председателство.

Председателството представлява Съвета в отношенията му с другите институции на ЕС, по-специално с Комисията и Европейския парламент. Неговата роля е да се опита да постигне съгласие по законодателните досиета чрез тристранни срещи, неформални преговори и срещи на Помирителния комитет.

Настоящата тройка е съставена от председателствата на Италия, Латвия и Люксембург. България ще е заедно с Великобритания и Естония.