ЕК предлага по – гъвкави и модерни образователни системи
В стратегията за нов поглед към образованиет
Образователните системи трябва да станат по-модерни и да работят по-гъвкаво, за да успеят да посрещнат реалните потребности на днешното общество. Това каза комисарят по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта Андрула Василиу по повод представената от Европейската комисия стратегия за нов поглед към образованието. Целта е да стимулира държавите членки да предприемат незабавни действия, за да осигурят на младите хора необходимите умения и знания за пазара на труда, както и за да се постигнат целите за растеж и заетост.
Към момента безработицата сред младите хора в ЕС е близо 23 %, а в същото време над 2 милиона работни места не могат да бъдат запълнени. Затова от ЕК смятат, че Европа трябва коренно да преосмисли начина, по който системите за образование и обучение могат да осигурят необходимите умения на пазара на труда.
В стратегията за преосмисляне на образованието се отправя призив за цялостна промяна в образованието и за поставяне на ударението върху резултатите от учебния процес, т.е. върху усвоените знания, умения и способности. Преминаването на определен етап на образованието вече не е достатъчно. Дори при основните умения за четене, писане и смятане има поле за подобрения, а предприемаческите умения и инициативността трябва да се развиват или усъвършенстват.
За да се гарантира, че образованието отговаря по-добре на потребностите както на учащите, така и на пазара на труда, начинът на оценяване трябва да бъде адаптиран и осъвременен. Използването на ИКТ и на образователните ресурси със свободен достъп (ОРСД) трябва да бъде застъпено по-широко на всички равнища на учебната дейност. Необходимо е учителите да преминават редовно обучение, за да поддържат уменията си актуални. В стратегията към държавите членки се отправя призив също така да затвърдят връзките между образованието и работодателите, по-тясно да обвържат обучението със стопанската дейност и да изградят у младите хора представа за трудова реализация чрез засилено провеждане на практически обучения. Министрите на образованието в ЕС също се приканват да задълбочат сътрудничеството в областта на практическото обучение както на национално, така и на европейско равнище.
Предлагат се и мерки за въвеждането на нов критерий за езиково обучение, насоки относно оценяването и разработване на обучение по предприемачество, както и анализ на въздействието на равнището на ЕС относно приложението на ИКТ и образователните ресурси със свободен достъп в образованието. Анализът е част от подготовката за новата инициатива за отваряне на образованието, която ще бъде представена през 2013 г. с цел максимално да се оползотвори потенциалът на ИКТ за нуждите на обучението.
Според прогнозите през 2020 г. за повече от една трета от работните места в ЕС ще се изисква диплома за висше образование, докато нискоквалифицираните работни места ще бъдат едва 18 %. В момента 73 милиона европейци, или около 25 % от възрастните в Европа, са с ниско образователно равнище. Близо 20 % от юношите на 15 години нямат достатъчно добри основни умения, а в пет държави над 25 % от представителите на тази възрастова група не могат да четат достатъчно добре (41 % в България, 40 % в Румъния, 36 % в Малта, 27,5 % в Австрия и 26 % в Люксембург). Делът на преждевременно напускащите училище остава неприемливо висок в няколко държави членки: 26,5 % в Испания и 23,2 % в Португалия (целта е в ЕС този дял да бъде под 10 %). По-малко от 9 % от възрастните участват в програми за обучение през целия живот (при цел от 15 % за ЕС).
Препоръките, очертани в стратегията за преосмисляне на образованието, се основават на изложените констатации в Обзора на образованието и обучението за 2012 г. — ново проучване, което Комисията ще извършва всяка година, за да проследява равнището на предлаганите умения в държавите членки.
Комисията в областта на образованието, обучението, младежта и спорта предлага програма „Еразъм за всички“ с бюджет от 19 милиона евро, като целта е да се удвои броят на лицата, които получават стипендии, за да могат да учат или да участват в доброволческа дейност в чужбина. Целта е за периода 2014 — 2020 г. броят им да достигне 5 милиона души. Над две трети от бюджета на програмата ще бъде използван за подпомагане на индивидуалните възможности за обучение в друга държава, а останалата част ще бъде изразходвана за проекти, насочени към сътрудничество за иновации, реформи в областта на политиката и обмен на добри практики.
На 5 декември Комисията трябва да представи Пакета за младежка заетост, както и Гаранцията за младежта, която е част от него. Чрез нея държавите членки ще трябва да гарантират, че до четири месеца след като завърши училище или остане безработен, всеки млад човек ще получи качествено предложение за работа, обучение или продължаване на образованието. За целта се предвижда пълноценно използване на средствата от ЕС, по-специално по линия на Европейския социален фонд.