ЕК представи първи подробен анализ на състоянието на единния пазар за научни изследвания

септември 25, 2013

Европейската комисия представи първи подробен анализ на състоянието на единния пазар за научни изследвания, наричан Европейско научноизследователско пространство (ЕНП). Докладът предоставя фактологична база за оценяване на напредъка в целеви области като открити и честни процедури за наемане на работа на изследователи или по-добро разпространение на научни знания, съобщава Рапид. Той показва, че е постигнат известен напредък, но също така че дори изследователските институции с най-добри резултати тепърва трябва да решат някои проблеми преди крайния срок за създаване на ЕНП, определен от лидерите на ЕС — 2014 г. Освен това съществува значителна разлика между институциите с най-добри и с най-лоши резултати.

Целта е да се създадат по-добри възможности за трансгранична мобилност, конкуренция и сътрудничество между изследователите, научноизследователските институции и предприятията. Това ще подсили системите за научни изследвания на страните членки, ще повиши тяхната конкурентоспособност и ще им позволи да си сътрудничат по-ефективно за справяне със сериозни предизвикателства.

Въпреки че в доклада се подчертава, че е постигнат напредък във всички целеви области, в него са откроени няколко области, които остават проблемни.

Сред тях са:
– публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност като процент от общите правителствени разходи спадат в много страни членки;работата на националните програми за научни изследвания все още се ръководи от различни правила, например относно оповестяването на резултатите, което затруднява транснационалното изследователско сътрудничество;
– разработването и въвеждането на инфраструктури като лазери с висок интензитет или изключително големи телескопи е възпрепятствано от финансови, управленски и политически бариери, като често националните правила или високите първоначални инвестиции пречат на достъпа на изследователи от други страни членки до тях;
– откритите, прозрачни и основани на заслуги процедури по наемане на работа все още не са масова практика за всички изследователски позиции. Така например повече от половината свободни работни места на европейско равнище все още не се обявяват чрез портала за трудова заетост EURAXESS. Това възпрепятства мобилността на изследователите и може да означава, че не винаги най-подходящият човек е назначаван на дадена позиция;
– Неравнопоставеността между половете означава, че талантът на жените изследователи все още се прахосва, като това е и сферата от ЕНП, в която напредъкът е най-слаб. Относително малко изследователи в Европа са наети в индустрията, като те не са достатъчно подготвени за трудовия пазар.

Докладът е публикуван една година след приемането на съобщението „Засилено партньорство в рамките на европейското научноизследователско пространство за върхови постижения и растеж“, в което са посочени действията, които страните членки трябва да предприемат за изграждане на ЕНП. Той предоставя фактологична база за задълбочена оценка на ЕНП, която ще бъде извършена през 2014 г.

Предложенията на Комисията за изграждането на Европейско научноизследователско пространство наблягат върху пет основни приоритета, по които трябва да бъде отбелязан напредък:
– по-ефективни национални системи за научни изследвания;
– по-добро международно сътрудничество и конкуренция, включително чрез създаване и ефикасно използване на ключова научноизследователска инфраструктура;по-отворен пазар на труда за изследователи;
– равенство между половете и отчитане на този въпрос в организациите, които осъществяват и подбират научноизследователски проекти;
– както и оптимално разпространение и трансфер на научни знания, включително по цифров път.

Информацията в доклада за напредъка във връзка с ЕНП е събрана от няколко източника, предимно данни от националните програми за реформи за 2013 г. и списък с мерки на Института за перспективни технологични проучвания към Съвместния изследователски център. Комисията също така извърши проучване на организации, финансиращи и извършващи научни изследвания във всички страни членки и в страни, асоциирани към програмата на ЕС за научни изследвания, като тази информация бе допълнена от проучването MORE 2 и Доклада за изследователите от 2013 г., публикуван отделно на портала EURAXESS. В повечето случаи по искане на Комисията списъкът с мерки бе допълнен от националните власти.