И.Калфин: Бюджетът на ЕС за 2013 г може да се намали с 5 млрд.евро

Най-сериозни съкръщения могат да бъдат направени в програмите за изследвания и иновации и за подкрепа на малкия и среден бизнес

Европейският бюджет за догодина трябва да бъде намален с 5 милиарда евро, за да се отговори на съкръщаването на разходите в националните бюджети. Тази позиция на страните членки представи кипърското председателство на ЕС по време на септемврийската пленарна сесия, съобщават от пресофиса на евродепутата Ивайло Калфин.

Европейската комисия е предложила, а Европейският парламент я подкрепя, че догодина ЕС трябва да разполага със 120 милиарда евро, за да покрие нуждите си и да изпълни ангажиментите си. Това представлява увеличение спрямо настоящия бюджет с 6,85% по плащанията и с 2,05% за резервите, тъй като догодина приключва настоящия планов период и Брюксел очаква повече фактури по изпълнени проекти, за да възстанови задълженията си.

Страните членки, които имат равна тежест за одобрението на бюджета с парламента, обаче смятат, че увеличението на плащанията не бива да надхвърля 2,79%, а на поетите задължения 1,27%.

Франция, Германия и Финландия в лицето на посланиците си към ЕС дори отказват да подкрепят тези ограничения, тъй като смятат, че те не са достатъчни. Великобритания, Холандия и Швеция са гласували против позицията на страните членки, тъй като намират, че намалението на разходите е твърде скромно, а Австрия се въздържа.

Най-сериозни съкръщения държавите-членки настояват да бъдат направени в програмите за изследвания и иновации (15%) и за подкрепа на малкия и среден бизнес (25%). Чувствително намаление се предвижда и на парите по кохезионните фондове, чрез които се финансират проекти в държавите с по-слабо икономическо развитие. Там увеличението на средствата е с едва 8% спрямо 2011 г.

Парите за земеделие няма да бъдат засегнати от позицията на Съвета, тъй като тези плащания са директни и зависят от декларираните обработваеми площи. Ще бъдат намалени средствата за сигурност, правосъдие и сигурност, с изключение на фонда за охрана на външните граници на съюза. Сериозно намаление се очаква и по външно-политическите приоритети на съюза и партньорски програми с трети страни, като тук страните членки се позовават на слабото изпълнение в предишни години.

Разходите за издръжка на администрацията ще претърпят допълнително орязване, като ще бъдат замразени всички нови назначения в институциите, с изключение на постовете, които трябва да се разкрият заради влизането на Хърватия от 1 юли догодина, както и 185 нови места в европейските агенции и новите органи за банков и финансов надзор. Нови назначения ще има и в дипломатическата служба и при европейския омбудсман, но те ще са за сметка на закриването на незаети щатове в другите институции. Европейският парламент вече реши да замрази заплатите на депутатите и разходите за техния персонал и се ангажира да ореже допълнително парите за транспорт, с които разполагат евродепутатите. Така разходите на парламента ще се увеличат с 1,9% спрямо 2011 г. въпреки новодошлите хърватски депутати (9 млн. евро) и под инфланционния индекс.

Европейската комисия съобщи, че е загрижена за отношението на Съвета към бюджета и шефът й Жозе Мануел Барозу писа на европейските премиери и президенти, за да ги предупреди, че парите няма да стигнат. Особено за Пакта за растеж, който те одобриха през юни, за да стимулират оживяването на икономиката и намаляването на безработицата.

Европейският комисар за бюджета Януш Левандовски заяви в парламента, че няма да е в състояние на катализира икономическият растеж и че ще се наложи ЕС да се откаже от вече поети задължения. Най-силно ще бъдат засегнати възстановяването на средства, разплатени от националните бюджети по европейските фондове. Левандовски съобщи, че в момента се изпълнява бюджет с 9 милиарда по-висок от миналогодишния и че парите, предвидени по социалния фонд вече са свърили, а средствата за регионално развитие и конкурентност са към края си.