Неизползвани земеделски земи в България не са получвали евросубсидии
Информацията, цитирана от в. „Фигаро“, представлява извадки от доклад на Европейската сметна палата
Публикация във френския вестник „Фигаро”*, че „в България „властите одобряват без ограничения земи, на които земеделската дейност е много ограничена и дори несъществуваща – например парцели, през които преминават стада или диви животни, не отговаря на истината, съобщават от Министерство на замеделието и храните. От ведомството уточняват, че информацията, цитирана от изданието, представлява извадки от доклад на Европейската сметна палата.
Материалът се опира основно на т. 21 и т. 24 от доклада, в които се казва следното:
„21. Както и в случая на СЕП, Палатата идентифицира бенефициенти на помощта по СЕПП, които са извършвали само незначителна земеделска дейност. Между тях са агенции за недвижими имоти, летища (Пол¬ша и Румъния), горски стопанства, сдружения на ловци, риболовни сдружения или ски клубове (Унгария, Полша и Словакия). Комисията и посетените държави членки не са разполагали с информация нито за броя на тези случаи, нито за финансовото им отражение. Като пример за наличието на подобни случаи Палатата посочва Полша, където по време на кампанията за 2010 г. 1 345 ловни сдружения законно са получили помощ по СЕПП в размер на 2,54 милиона евро за 19 000 ха земеделска земя. По подобен начин, в Унгария 337 ловни сдружения са получили повече от 1 милион евро помощ по СЕПП за 7 000 ха земеделска земя.”
„24. Приложимите за СЕП разпоредби не позволяват извършването на плащания за земя, която не е използвана предимно за земеделска дейност. Подобни правила не съществуват за СЕПП. В Унгария органите са извършвали плащания по СЕПП за постоянни пасища, собственост на държавата и предназначени за военно обучение. Националните органи не са успели да изяснят обаче дали пасищата са били изключително използвани за обучения или поне частично за земеделски дейности (паша на овце). Палатата изчислява, че през 2010 г. 4,25 милиона евро са били изплатени за 25 000 ха военни терени.”
Както се вижда от цитатите, България не фигурира в тези точки, тъй като такива случаи в България не са установени. За страната ни е направено уточнението, че „законодателството на ЕС не пояснява по-подробно понятието „добро земеделско състояние“ (ДЗС). По време на одита единствено в България са били приети ясни стандарти, дефиниращи това състояние.”
*Неизползвани земеделски земи са получили преки субсидии от Общата селскостопанска политика (ОСП) главно в страните от Източна Европа, влезли в ЕС в периода от 2004 до 2007 г., твърди в своя статия френският вестник „Фигаро“, позовавайки се на източници от Европейската сметна палата (PAC).
Под заглавие „Когато PAC финансира лова, риболова и скиорството“, изданието обръща внимание на отклонените от Общата селскостопанска политика средства за неизползвани парцели и земи, употребявани за неземеделски цели в държавите, сред които е и България, пише agro.bg.
В България „властите одобряват без ограничения земи, на които земеделската дейност е много ограничена и дори несъществуваща – например парцели, през които преминават стада или диви животни“, отбелязват експертите от сметната палата в Люксембург. Става въпрос за голф игрища или военни терени, които са получили 4,25 милиона евро за 25 000 хектара.
В Унгария собствениците не са длъжни да извършват селскостопанска дейност, а само да поддържат нивите си, за да могат парцелите им да добият право на директни помощи. Така 337 ловни дружества са получили 1 милион евро помощи или средно по 2968 евро всяко.
За да се избегнат в бъдеще подобни отклонения, Брюксел обещава два типа мерки: статут на активен селскостопански производител за получаване на помощи и тяхното ограничаване до 300 000 евро на експлоатация.