Образованието в ЕС – много разлики и широки стандарти

В много страни от съюза обучението е безплатно, в комбинация с щедро подпомагане на студентите

Къде да уча? Какво образование ще получа, какви ще бъдат разходите ми и как мога да оправдая инвестицията? Това са само част от въпросите, които всеки един млад човек си задава , търсейки висше училище, в което да продължи образованието си. Напоследък в България обаче все повече млади хора се ориентират към чужди университети с надеждата да получат по-добра перспектива за работа след това.

Според публикувания вчера доклад от Европейската комисия разходите за висше образование за студентите варират в изключително голяма степен в Европа. Таксите за обучение са най-високи в Англия, където студентите плащат до 9 000 паунда (около 11 500 евро) на академична година, докато девет държави (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Гърция, Малта, Норвегия, Обединеното кралство (Шотландия) и Швеция) изобщо не събират такси в повечето случаи. Скандинавските държави като цяло са най-щедри, въпреки че Финландия и Швеция наскоро се присъединиха към Дания, като въведоха такси за чуждестранните студенти. Всички държави, с изключение на Исландия и Норвегия, понастоящем събират такси от студентите, идващи от страни извън Европа.

Много от държавите, които не събират такси, като например Австрия, Обединеното кралство (Шотландия) и скандинавските страни, освен това осигуряват на студентите широкообхватно подпомагане, като например стипендии и заеми за издръжка.

„Надявам се, че след като за студентите сега е по-лесно да се сравняват разходите за образование в различни страни, това ще доведе до по-голяма мобилност на студентите и те ще могат да избират най-подходящия за тях курс на обучение, заяви Андрула Василиу, европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и политиката за младежта. Този доклад е важен и бе изготвен в подходящ момент: той ни напомня, че осъвременените образование и обучение са в основата на дългосрочния просперитет за Европа и е от ключово значение за преодоляването на нашите икономически проблеми.“

В доклада се подчертава, че съществуват големи разлики и по отношение на подпомагането на студентите, което е доста щедро в Германия, в скандинавските страни и Обединеното кралство, докато студентите в България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия и Литва получават само ограничена финансова подкрепа. Също така са налице значителни разлики по отношение на това кой има право на подкрепа: помощите могат да се разпределят единствено въз основа на потребностите или да са на разположение на всички. Семейните надбавки, както и данъчните облекчения за родителите на студенти, са съществен елемент от цялостния пакет от мерки за подкрепа на студентите в приблизително половината от страните.

Къде се плаща най-много…
Най-високи са таксите в Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия). До 2012 г. те възлизаха на 3375 паунда годишно за бакалавърска степен. От септември 2012 г. новата базова такса за обучение в Англия нарасна до 6000 паунда, като максималният ѝ размер е 9000 паунда. Студентите в Англия получават кредит за изплащане на таксите, който не се налага да погасяват, докато не започнат относително добре платена работа. В Уелс обаче допълнителните разходи за такси за обучение, плащани от студенти, които са жители на Уелс, ще се поемат от уелското правителство, дори ако студентите следват извън Уелс. Същевременно в Северна Ирландия таксите за учебната 2012—2013 г. ще нараснат единствено съобразно инфлацията и ще достигнат 3465 паунда.

….и къде обучението е безплатно
В другата крайност са 9-те държави, където студентите не плащат такси (с изключение на чуждестранните студенти от държави извън ЕС/ЕИП). Тези държави са Австрия, Кипър (бакалавърска степен), Дания (макар че студентите, които се обучават задочно, плащат такси), Финландия, Гърция и Малта (бакалавърска степен), Норвегия, Обединеното кралство (Шотландия — бакалавърска степен) и Швеция.

От новата академична 2012—2013 г. такси ще се плащат в две провинции в Германия (Бавария и Долна Саксония), но не и в останалите 14.

Процент на студентите, които плащат такси
Процентът на студентите, които плащат такси, варира значително по държави. В редица държави такси се плащат от всички студенти, какъвто е случаят в Белгия (Фламандска общност), България, Чешката република, Англия, Исландия, Лихтенщайн, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия и Турция, се посочва в доклада. В седем държави такса плащат мнозинството от студентите (Белгия — френска общност, Естония, Франция, Унгария, Италия, Латвия и Румъния). В четири държави (Хърватия, Германия, Литва, Словения) такса плащат малка част от студентите, а в 9-те изброени по-горе държави не се плащат такси, освен в посочените изключения.

Такси за чуждестранни студенти
За студенти от държави извън Европейския съюз обикновено таксите са по-високи. По принцип те се определят от самите висши учебни заведения, въпреки че в някои държави (Белгия, България, Гърция, Португалия, Румъния) размерът на таксите се регулира на централно ниво.

В шест държави (Чешката република, Унгария, Исландия, Италия, Лихтенщайн и Норвегия) студентите от държави извън Европейския съюз плащат същите такси за обучение като студентите от Европейския съюз.

Размерът на таксите обикновено е по-висок за магистърската степен (втори цикъл), отколкото за бакалавърската степен (първи цикъл), като във втория цикъл е по-висок и процентът на студентите, които плащат такси. В Гърция, Кипър, Малта и Обединеното кралство (Шотландия) се плащат такси във втория цикъл, но не и в първия, а таксите за магистърска степен обикновено са по-високи в Ирландия, Франция, Латвия, Литва, Унгария, Словения и Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия).

Подпомагането на студентите в различните страни се извършва под различни форми и има за цел да задоволи различни потребности. Въпреки това най-често срещаната форма на подпомагане са стипендиите и кредитите, които понякога са свързани (когато студентът получава и кредит, и стипендия), а понякога са отделени едни от други (студентът получава или кредит, или стипендия).

Във всички държави, с изключение на Исландия и Турция, се предоставят стипендии под някаква форма поне на част от студентите. В Турция таксите за някои студенти се намаляват, но не се отпускат стипендии.

В други държави вероятността за получаване на стипендия варира в широк диапазон. В Дания, Кипър и Малта стипендии получават всички студенти. Във Финландия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство (Англия, Уелс и Северна Ирландия) стипендии получават по-голямата част от студентите. В по-голямата част от държавите (Белгия, България, Чешката република, Хърватия, Естония, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Лихтенщайн, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Обединеното кралство (Шотландия), Словакия, Испания) само малък процент от студентите получават стипендии. Този процент варира между 1 % от общия брой студенти в Гърция до около 40 % в Унгария.

На теория студентите от всички държави могат да теглят кредити, но кредитът се смята за основна характеристика на системите за подпомагане на студенти само ако повече от 5 % от общия брой студенти са изтеглили кредит. Такъв е случаят в 16 държави: България, Дания, Германия, Естония, Гърция, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словакия, Финландия, Швеция, Обединеното кралство (всички части), Исландия, Норвегия и Турция.

Пълният текст на докалда може да намерите тук.