От 11 януари започва подписването на договорите по “Млад фермер”

От фонд “Земеделие” и министерството на земеделието правят анализ на ситуацията по двете инвестиционни мерки 4.1 и 4.2, при които интересът на кандидатите за субсидии е 4 пъти по-висок от отпуснатите средства

От 11 януари започва подписването на договорите по подмярка 6.1 “Млад фермер” от новата Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.

До средата на февруари всички, които са класирани до изчерпване на одобрения бюджет от 35 млн. евро, ще бъдат с подписани контракти, съобщи шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов, цитиран от „24 часа“. 

Забавянето на разглеждането на подадените заявления от млади фермери било заради ангажирането на ресурсите на ведомството приоритетно за разплащане на всички проекти от старата ПРСР 2007-2013 г. Освен това обаче причина за забавянето била и констатираните порочни практики при някои проекти на млади фермери. Масово били подадени за зайци и пъдпъдъци и след нарочна проверка на подобни заявления много кандидати се отказали сами

И други, при които сме открили нередности, ще отпаднат, каза Порожанов.

От понеделник започва и т.нар. ранкиране на проектите по подмярка 4.2 за преработка и маркетинг на селскостопански продукти. Всички подадени 597 заявления ще бъдат точкувани и класирани. Причината е, че те са с поискана субсидия от 826 млн. лв., докато одобреният бюджет за този прием е 100 млн. евро, или над 4 пъти-малко. Разчетите на фонд “Земеделие” са, че обработката на заявленията ще приключи до 2 февруари.

Паралелно агрофондът ще продължи и подписването на договорите по мярка 4.1 “Инвестиции в материални активи”. Досега са парафирани 100 заявления, а най-късно до края на следващия месец ще бъдат контрактувани и останалите 700-800.

От фонд “Земеделие” и министерството на земеделието правят анализ на ситуацията по двете инвестиционни мерки 4.1 и 4.2, при които интересът на кандидатите за субсидии е 4 пъти по-висок от отпуснатите средства.

Министърът на земеделието Десислава Танева съобщи, че са взети решения за промени в условията, за да стигнат парите за повече стопани. И по двете мерки ще бъде отворен нов прием през 2016 г., но по вече променените правила.

Преди Нова година зам.-министърът на земеделието Васил Грудев обяви, че през тази година ще бъде пуснат целият остатъчен бюджет по 4.1 и 4.2. Разчетите по първата мярка показват, че това са около 270 млн. лв., а по втората за преработвателите остават още 166 млн. лв.

Една от промените, които се обсъждат, е да бъде намален таванът за допустимите разходи по проекти от един кандидат за целия срок до 2020 г. В момента той е 1,5 млн. евро, а обсъжданите варианти са да падне на 1,25 млн. или 1 млн. евро. Другото основно изменение е свалянето на процента на основната субсидия, или т.нар. интензитет, който от 50 да стане 40 на сто.

Тези промени обаче ще бъдат подложени на публично обсъждане. За да влязат в сила, трябва да се направи и нотификация на програмата за развитие на селските райони, тоест да бъдат одобрени и от Брюксел.

От фонд “Земеделие” планират още през март-април да се отвори прием на проекти за църквите. Общинските мерки, към които има огромен интерес от местната власт, обаче са оставени за след средата на годината.

Причината е, че се чака приемането от парламента на нов закон за обществените поръчки. Именно това е темата, по която имаше най-много проблеми с Еврокомисията, която налагаше финансови корекции заради непрозрачни процедури с предизвестен победител. Например практика беше да се избира изпълнител на общински проект с мотив, че давал най-големи гаранции за обекта, които достигаха до 100 години. В първия програмен период проблем създаваха и платените аванси от по 50% за проектите на общините още при подписването на договора и после те стояха с години в банкови сметки, без да има определен изпълнител оп ЗОП. Затова сега по настояване от Брюксел правилата за общинските проекти са променени.

Максималният аванс, който може да се получи при подписването на договора, вече е само 12%. Останалите до 50 на сто се дават едва след провеждането и одобрението на процедурите по ЗОП.

“Затова и смятам, че приоритет на Народното събрание би трябвало да е законът за обществените поръчки, за да се унифицират и съгласуват с Брюксел процедурите. Така най-после ще се спре импровизацията на консултанти и всякакви други творци на критерии за избор на изпълнители”, коментира Порожанов. Според него общините вече имат опит в писането на европроекти и дори вече са готови с техническите и други задания и за новия програмен период. Затова нямало проблем при публикуването на наредбите за общинските мерки само да си адаптират проектите към тях.

“Първият прием, който ще отворим, трябва да е за по-големи и важни проекти от гледна точка на жителите на общините. Ясно е, че вече проритет няма как да бъдат спортните съоръжения”, каза Порожанов. И предупреди, че много кметове ще берат ядове с направени спортни зали и стадиони през първия програмен период.

Защото тези обекти трябва да се използват по предназначение и като дойдат от ЕК на проверка, ще искат да видят кой тренира в тях и какви състезания се провеждат, каза шефът на фонд “Земеделие”. Според него 2016 г. няма да е нулева за бизнеса след рекордните плащания през миналата година.

“Да, разплащанията няма как да са в обемите от 2015 г., акцентът сега се променя към договорирането, но само по мярка 4.1 ще има за изпълнение проекти от порядъка на 550 млн. лв.”, обясни Порожанов. Тези пари щели да влязат в оборот и с тях да се плаща на подизпълнители и строителни фирми.

“Така че това е инструмент за българската икономика дори и когато проектът не е завършен. Колкото колелото се завърти по-рано, толкова по-добре”, каза още шефът на агрофонда.