Председателство на България на ЕС ще донесе много ползи
Страната ни ще застане начело на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година
България ще застане начело на Съвета на ЕС през втората половина на 2018 година, точно във фазата за изпълнение на стратегията Европа 2020 и когато се приема новата финансова рамка. Председателството струва много пари, но и носи много позитиви, коментира в сутрешния блок на България Он Ер Любов Панайотова от Фондация „Европейски институт“.
„За всяка страна членка да приеме председателството е изключително важно нещо и показва до колко нейната администрация функционира добре, как тя може да се справи, политическата й класа дали създава някакъв дневен ред от ЕС и да се справя с кризи, защото виждаме през последните години колко много кризи се появяват в различните фази на председателствата и трябва да бъдат бързо решени.“ – отбеляза Панайотова.
Първата фаза е да се разшири постоянното представителство, което набъбва многократно, обясни тя. По нейни думи около 200 души трябва да отидат там, което води и до високи административни разходи – техните квартири, заплати и т.н.
„Същевременно голям екип трябва да бъде подготвен в България с обучение, тъй като по време на председателството се провеждат над 2000 срещи и българин ще трябва да управлява всичките подгрупи, ще бъде начело на подкомитет, комитети, работни заседания, политически нива, наши министри ще водят заседания – екология, транспорт. Всичките съвети, които ги има през този период, но същевременно и позитиви, защото и в България ще има много срещи. Ние ще трябва да се подготвим за едно масирано присъствие на чуждестранни специалисти, които естествено ще увеличат оборота, тъй като ще бъдат в рамките на тези месеци в България.“ – коментира Панайотова.
България ще има важна роля в председателството на ЕС, защото последният закрива, темите, дефинирани от първия, обясни Панайотова.
„Нашето председателство е точно на фазата за изпълнение на стратегията Европа 2020 и много сериозно и отговорно ще бъдем точно в момента, в който ще се приема новата финансова рамка. Видяхме и проследихме какво стана с 2012г., 2011г., 2013г. и колко трудно бе постигнат консенсусът. Това изключително зависи от председателстващите да могат да докажат, да правят бързи сметки и предложения, които са най- удачни за всичките страни в Съюза.“ – допълни Панайотова.
Има различни видове председателства на ЕС – тихи, в политическа криза, отбеляза Панайотова. На нея й се иска българското да бъде като полското председателство.
„Като например политическата криза в Грузия, когато френското председателство и президентът Саркози трябваше много бързо да реагира. Има председателства, които минават много тихо, но много рутинирано, каквото беше белгийското. Например Белгия беше през цялото време без правителство в страхотна политическа криза, но перфектно управляваше председателството. Имахме и страхотно полско председателство, когато страната беше в криза, макар че е и от скоро в съюза, то те се справиха перфектно.“ – допълни Панайотова, цитирана от Кросс.
Според експерта от Европейски институт ползите за България идват от организирането на много съпътстващи форуми – от бизнес форуми със социални партньори, на които фокусът им ще бъде насочен върху България. От нас зависи да представим България в най-добрата светлина не само като културно наследство, но и да извлечем бизнес ползи, категорична е Панайотова. По нейни думи добре ще е за страната, ако конференциите, които се организират да не бъдат само в София, а и в други български градове – тоест да може да се покаже инвестиционния потенциал.