Промените в ЗОП минаха на първо четене

От ГЕРБ изразиха съмнения, че предложените промени ще проработят

Парламентът прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, предаде „Фокус”. Гласуваха 159 народни представители, от които 100 бяха „за”, 40 – „против”, а 19 се въздържаха.

Поради обемът предложения и дебати по текстовете срокът за предложения между първо и второ четене беше удължен с 18 дни.

В мотивите на вносителя Министерски съвет се посочва, че основната задача на настоящия законопроект е преодоляване на съществуващите законови дефицити в сферата на обществените поръчки с цел постигане на максимална прозрачност на процедурите и участието на повече кандидати в тях.

„Много се надявам, че този парламент ще подкрепи това обществените поръчки да станат наистина обществени, да се намали бюрократичната тежест и да се даде възможност на повече фирми да участват. Надявам се да подкрепите и стартирането на електронните обществени поръчки, да бъде засилен контролът”, заяви вицепремиерът Даниела Бобева.

Бобева защити поправките като спешни и наложителни. Тя припомни, че само при мандата на ГЕРБ законът е бил променян 13 пъти. На свой ред бившите управляващи „видяха“ много проблемни пунктове, които допълнително ще доведат до непрозрачност и забавяне на разплащанията. Групата поиска законопроектът да не бъде приет на първо четене в този вид. БСП и ДПС предположиха, че има съпротива срещу определени текстове заради нежелание да се промени статуквото и подчертаха, че промените се очакват от 98 на сто от фирмите, най-вече малките и средните.

Според бившия регионален министър Лиляна Павлова има дискриминационни елементи и опити да се заобиколи ЗОП, пише БТА. Притеснително било разпореждането при поръчки за строителство с прогнозна стойност над 2 640 000 лв., за които не са предвидени обособени позиции, възложителят с обявлението за тях да определя дял, който следва да се изпълни от подизпълнители и не може да бъде по-малък от 30 на сто и по-голям от 70 на сто от общата стойност на строителството.

Тя предупреди, че има опасност възложителите да си определят кръг от подизпълнители, които не отговарят на изискванията. Друга вратичка бил новият раздел – за подизпълнение, защото давал възможност за заобикаляне на закона и чрез доставчиците на стоки и услуги. Изцяло липсвал механизъм как ще се извършват разплащанията.

Павлова е и срещу въвеждането на процедура по договаряне без заявление, защото било отстъпление от рестриктивния ред на прилагане на закона. Предвидени са много изключения, които могат да се превърнат в практика и ще доведе до непрозрачно възлагане на поръчки без конкурс, мотивира се ексрегионалният министър. Притеснения имало и по отношение на отпадането на императивната забрана за изменение на договорите – можело да доведе до безразборно анексиране и многократни промени в стойността им.

Колегата й Любен Татарски смята, че голяма част от проблемите на общините не са намерили отражение и адекватно решение, няма ясна гаранция за защита на публичния интерес. Един от големите проблеми, посочи той, са дългите процедури по обжалванията по важни за общините проекти, особено европейски.

Като крачка напред оцени съпартиецът им Емил Радев опита да се въведат електронните платформи, за да могат контролните органи да се ползват от всички документи по поръчката в електронен вид, но попита защо ги няма електронните търгове.

Според статистиката, изнесена от Алиосман Имамов /ДПС/, ЗОП, един от основните икономически закони, е изменян 27 пъти досега. Той подчерта, че всяка година чрез него се разпределят около 6 млрд лв. или близо 25 на сто от публичните разходи, т.е. всеки 4-ти лев от обществените разходи се разпределя от обществените поръчки.

Предлаганите от кабинета „Орешарски“ промени били радикални и са в няколко посоки – ограничаване на бюрократичната тежест, осигуряване на условия за участие на малки и средни предприятия в обществените поръчки, повишаване ролята на административната експертиза, затягане на контрола по изпълнение на договорите, подобряване на условията за специализираните предприятия на хора с увреждания да участват в обществените поръчки.