Т. Дончев: Финансирането на наука и бизнес през следващия програмен период трябва да вървят заедно

февруари 20, 2013

България може да усвоява по 2,5 млрд. евро годишно от еврофондовете

ОП „Добро управление“ е реформаторски инструмент. В нея ще има малка част за подпомагане на системата за управление на европейските фондове. Това каза в интервю за в-к „Стандарт“ министърът по управление на еврофонодвете и отскоро финансов министър Томислая Дончев. По думите му важно е развитието на приоритетната на българско и европейско ниво съдебна система – всички форми на електронно правосъдие, отварянето на съдебната система към гражданите, по-висока достъпност и прозрачност на услугите в сектора за тях.

Като втори акцент Дончев определи квалификацията на държавната администрация и на хората от съдебната система. „От гледна точка на по-високата ефективност например ще се плаща на експерт от Брюксел, който да дойде у нас и да обучи 30 души, а не един съдия да пътува и да се обучава там. Въпреки всичко, което е направено в публичната администрация – по отношение на състава като брой хора и на по-справедливо възнаграждение, реформите въобще не са приключили. Необходимо е още много. Като започнем от това, че нямаме система за външна оценка на дейността на администрацията. Далеч от съвършена е и системата ни за кариерно развитие и за професионално обучение на персонала. Една част от служителите са съвършено самоуки, обучавани от по-опитните колеги. В други държави има добре разписана система, йерархия от курсове, които се овладяват“, коментира министърът.

По думите му има какво да се направи и по отношение на институциите на регионално ниво. За административното обслужване на бизнеса ще се ползва помощ от Световната банка, припомни той.

Според Дончев за програмата няма опасност, тъй като за нея няма тепърва да се изгражда работеща система. „По-скоро сме в позицията да сливаме два сега съществуващи такива – ОПАК и „Техническа помощ“. Така че там притеснения от гледна точка на капацитета не би следвало да има“, обясни той.

По въпроса за новата ОП „Наука и образование“, Дончев смята, че ще се отрази добре на Министерство на образованието. Ефектът от създаването на управляващ орган в едно ведомство е като този от вкарването в един клас на гениален ученик. Дори това да има стресиращ ефект в началото, впоследствие води до положително въздействие върху целия клас, коментира той.

Най-важното е да се демаркира ясната граница между това, което ще се финансира от ОП „Наука и образование“, ОП „Конкурентоспособност“ и ОП „Човешки ресурси“. Не можем да финансираме едни и същи проекти по две оперативни програми, каза още Томислав Дончев. „Добрата новина е целенасоченото фокусиране на мерки в сферата на науката и на висшето образование. Тук шансът е да се случи това, което научната общност иска. Неведнъж мнението й се е различавало, особено през последните 7-8 г., с това, което държавата е правила. Сега те имат шанс да посочат какво е най-важно за техния сектор заедно с ресорното министерство. Най-голямо предизвикателство за мен е страхотната координация, която трябва да има между МОН и МИЕТ. Защото не трябва да финансираме отделно наука и отделно, без никаква връзка с това, бизнеса. Те трябва да вървят заедно. Аз харесвам всички научни разработки, включително и фундаменталните такива. Но нека не забравяме, че когато харчим европейски пари, търсим на първо място реален икономически ефект и такъв по отношение на пазара на труда. Трябва да се мисли за интегрирани проекти и за значението им за бизнеса“, добави той.

По отношение на искането от президента Росен Плевнелиев поиска, независимо кой е на власт, да усвояваме по 2,5 млрд. евро годишно, министър Дончев отговори, че въпреки трудностите, това е реално. „България е малка държава, но е на челните места по отношение на нетната пазарна позиция – тоест разликата между това, което внасяме в бюджета на ЕС, и това, което получаваме. За следващия програмен период ние можем да получим 15,2 млрд. евро, а имаме да платим като вноски 3 млрд. евро. По този показател безспорно страната ни е на челно място. Добрата новина е, че при общото редуциране на средствата страната ни взима повече пари. Ще вземем и по-голяма компенсация със 75 млн. евро от първоначалното предложение на ЕК за извеждането от експлоатация на блоковете от АЕЦ „Козлодуй. Има възможност след 2016 г. и за допълнително финансиране от фонда „Свързана Европа“, както и за още 75 млн. евро за младежка безработица. В зависимост от активността на институциите има и опция за допълнителни средства от редица инструменти за наука, на мобилността“, смята министърът.