Философът Андре Глюксман за бъдещето на Европа

Днешният проблем на Европа не е възраждането на старите вражди, а пасивността

Андре Глюксман е представител на направлението нови философи, вдъхновени от анти-тоталитарното творчество на Солженицин и разделянето с марксистките надежди от 1968 г. В интервю за „Шпигел“   Глюксман споделя вижданията си за проблемите на Европа.

Като антитоталитарен писател Глюксман намира съвременното развитие в Европа за притеснително. Европа не е единна държава или национална общност. Тя е съставена от различни нации, които не могат да се слеят в едно. Дори през средновековието, когато всички в Европа са били свързани в църквата, Европа не е била единна. Това, което обединява днешните европейски народи не е чувството за общност, а еднаквия модел на общество. Това е европейската цивилизация и западният начин на мислене. Този начин на мислене е завещан още от Платон и се състои в два принципа: Човек не е мярка за всички неща и той никога не е имунизиран срещу падението и злото. И все пак човек е отговорен за постъпките си. Според Глюксман свобода и погрешимост вървят ръка за ръка.

В политически план Европа не трябва да се стреми да се превърне във федерация, в някакви Съединени европейски щати. Европа е единство в разделението си и разделена в единството си.

Европейският съюз е създаден, за да се изправи срещу три злини: спомена за Хитлер, Холокоста и крайния национализъм; страха от съветския комунизъм; и колониализма, от който държавите на континента болезнено се отказват.

Европейската интеграция започва от два сектора, важни за войната – стоманата и въглищата. Въглищата са и водещият енергиен източник на епохата. Днес газта е водеща, но в ЕС няма обща енергийна политика по този въпрос. Всяка страна се спасява поединично, що се касае до преговорите с Русия. Германия изгради собствен тръбопровод в Балтийско море (Северен поток), за да обезпечи собствените си доставки. Това е ясен пример, че в ЕС държавите не заемат общи позиции по общите проблеми. Това пък значително улеснява Путин.

Днешните лидери на Франция и Германия нямат величието на Де Гол и Аденауер, когато преди 50 години двамата държавни глави подписват договора за приятелство между Франция и Германия. Това са били времена на визионери, които са взели поука от двете катастрофални световни войни и са искали да изградят един по-демократичен и мирен свят. С падането на берлинската стена обаче свършват и идеологиите, свършват големите интелектуални дебати и светът навлиза в постмодерната епоха. В тази епоха, както емблематично отбелязва Франсоа Лиотар големите наративи са изоставени. Днешните европейски лидери разсъждават единствено в ритъма на изборните графици и сондажите на общественото мнение.

Днешният проблем на Европа не е възраждането на старите вражди, а пасивността. Хората просто искат да бъдат оставени на спокойствие. Такива хора не са в състояние да започнат борба. Те просто не искат да правят нищо. Това е толкова вярно за французите, колкото и за германците. Сократ е казал, че никой не прави зло доброволно. Лошите неща се случват тогава, когато волята отслабне.

ЕС не иска да види нещата от глобална перспектива. То перспективата, че размерът има значение. Ако държавите не се обединят, те ще изчезнат една по една изтрити от силите на глобализацията и пазарите. Германия вижда това, но е раздвоена. Знае, че колкото и да е силна икономиката й, тя зависи от европейските си партньори. От друга страна обаче тя не иска да плаща за грешките на тези партньори. Германия избира да е солидарна, но в някакви граници.

Глобализацията създава глобален хаос, а глобалният жандарм – САЩ, вече не е това, което беше. В международните отношения ние сме по средата на едно анархично объркване. Затова Европа трябва да мисли все повече за своята сигурност. Глюксман критикува франкфуртския философ Юрген Хабермас, който вярва, че благосклонният космополитизъм ще обедини всички в глобално гражданство.

Големият историк на цивилизациите Арнолд Тойнби оценява развитието на културите според това дали те са способни да се справят с предизвикателствата, пред които са изправени. Ще успее ли Европа да се справи? Ще намери ли сили отвъд колебливостта си или ще изпадне в пораженчески фатализъм? Това е въпросът днес.

Редактор: Добрин Станев