На 21 място сме по присъствие в дигиталната библиотека на Европа

В архивите на Europeana има 14 милиона артефакта от България

Делът на българската култура  история в европейската цифрова библиотека Europeana е 0.08%, съобщи Европейската комисия. Така страната се нарежда на 21 място, което поделя с Чехия. Изпреварват ни държави като Люксембург, Кипър и Малта и част от новите страни като Унгария и Литва.

От 14 милиона артефакта, намиращи се в момента на портала, свързаните с България са 435 статии, 155 снимки, 10 видеоматериала и 14 музикални фрагмента.

Три години след създаването на цифровия портал сред най-новите постъпления вече има български извори. Това става възможно чрез публикуването на ръкописи от Националната библиотека и снимки, вестници и архивни документи от Варненската библиотека „Пенчо Славейков“.

Останалите споменавания на страната са свързани с чужди колекции. Еврейският музей в Йерусалим представя творбите на Жул Паскин и Кристо, германски архив е качил албум на Иво Папазов. „Български вноски“ правят Ню Йоркската ботаническа градина, Земеделското училище в Солун, Британската библиотека в Лондон показва български марки от 19 век. Американският институт „Смитсониън“ и Швейцарския дипломатически архив представят документи.

Всеки трети постинг във виртуалната библиотека в момента е от Франция или от Германия. Следват Швеция, Испания и Холандия. Europeana беше създадена през 2008 г., за да цифровизира културното наследство на Стария континент, давайки възможност за директен достъп до дигитализирани книги, географски карти, картини,
вестници, снимки, откъси от филми и музикални артефакти. 1.2 млн. книги могат да бъдат четени и сваляни безплатно през портала. В този фрагмент България се представя от 11 ръкописа, най-новият, от които е оригиналът на „Паисиевата история“ от 1841 г. Не присъства нито едно класическо произведение на българската литература, а Ботев, Славейков, Яворов – са непознати имена.