Сред последните сме в ЦИЕ по усвояване на еврофондове

юни 15, 2011

Според проучване на компанията KPMG за периода до 2013 г единствено по програми „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“ сме на средно ниво

България сериозно изостава както в договарянето, така и в усвояването на средства от ЕС, и е с доста по-ниски показатели в сравнение със средното ниво за страните членки от Централна и Източна Европа. Това сочи доклад на одиторската компания KPMG за периода от 2007 до март 2011 г.

KPMG поставя страната ни на последно място от десет проучвани страни по размер на договорените средства. Тук показателят за България е 37% при средно 53%. Латвия е сред отличниците със 76%, Литва е успяла да договори 68%, а Естония – 60%. Единствено по програми „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“ сме на средното за десетте страни ниво, пише в-к „Сега“.

Страната ни е предпоследна и в класация по реално разплатени средства – с 10%, следвани от Румъния – със 7%. Тук отличнички са Латвия, Литва и Словения. Най-много разплатени средства – 30%, отчитат в Латвия.

България е най-големият двойкаджия по усвояване на пари за наука и иновации, за здравеопазване и за енергийни проекти, като до март 2011 г. страната ни не е договорила и усвоила нито едно евро в тези три направления. Във въпросните области у нас не са предвидени отделни оперативни програми и средства се отпускат от други фондове. Това е причината сумите да са по-малки в сравнение с другите членки, но дори и те не се вземат.

Според проучването България не е договорила нито лев за здравеопазване (компанията се е позовавала на данни до март 2011г, след това бяха подписани договори за 66 млн. лв. с 6 държавни болници, а наскоро бяха обявени и дриги 65 млн. лева, които ще се разпределят, бел.ред). Само за сравнение Словения е договорила 98% от парите за здравеопазване, а Литва и Полша, съответно – 85% и 77%.

Страната ни е сред последните в областта на науката и иновациите. В програмата за реформи (2011-2015 г.) е записано, че 0.8% от планираните общо бюджетни разходи ще бъдат насочени за наука. Целта до 2020 г. е за наука и иновации да бъдат отделяни 1.5 на сто от БВП. В следващия програмен период минимум 15% от структурните фондове на ЕС за България ще се използват за това.

По отношение на енергийните проекти напредъкът е минимален, отбелязва докладът. Въпреки одобрената финансова помощ за изграждането на връзки между газопроводните системи на България с Гърция (45 млн. евро) и с Румъния (9 млн. евро), както и за проекта „Набуко“ (200 млн. евро), проектите все още реално не са стартирали.