НовиниОколна среда

ЕК предлага стратегия за биоикономика

Целта е насочване на европейската икономика към по-интензивно и по-устойчиво използване на възобновяеми ресурси

Европейската комисия прие стратегия за насочване на европейската икономика към по-интензивно и по-устойчиво използване на възобновяеми ресурси. Целта е да се изгради по-новаторска икономика с ниски емисии, която съчетава стремежа към продоволствена сигурност, устойчиво селско стопанство и рибарство с използването на възобновяеми биологични ресурси за целите на промишлеността, като се гарантират биологичното разнообразие и опазването на околната среда.

Планът е насочен към три основни въпроса: разработване на нови технологии и процеси за биоикономиката, развиване на пазари и конкурентоспособност в този сектор и насърчаване на по-тясно сътрудничество между създателите на политиките и заинтересованите страни.

„Европа трябва да се премине към постпетролна икономика. По-интензивното използване на възобновяеми ресурси вече не е избор, а необходимост. Трябва да стимулираме прехода от общество, основано на изкопаеми горива, към биообщество, като двигател на този преход бъдат научноизследователската дейност и иновациите. От това ще спечелят нашата околна среда, продоволствената и енергийната ни сигурност, както и конкурентоспособността на Европа в бъдеще“, призова еврокомисарят, отговарящ за изследователската дейност, иновациите и науката, Мойра Гейгън-Куин.

Понятието „биоикономика“ означава икономика, използваща земни и морски биологични ресурси и отпадъци като суровини за производството на храни, фураж, промишлени стоки и енергия, както и употребата на биологични процеси за изграждане на устойчива промишленост. Биологичните отпадъци имат значителен потенциал като заместители на химичните торове и за преобразуване в биоенергия и с тяхна помощ могат да се постигнат 2 % от целта на ЕС за възобновяема енергия.

Биоикономиката на ЕС вече има оборот от почти 2 трилиона евро и осигурява работа на над 22 милиона души, което представлява 9 % от общата заетост в ЕС. Тя включва селско и горско стопанство, рибарство, производство на храни, пулп и хартия, както и някои аспекти на химическата, биотехнологичната и енергийната промишленост. Смята се, че всяко евро, инвестирано във финансираните от ЕС научноизследователски дейности и иновации в биоикономиката, ще генерира 10 евро добавена стойност в секторите на биоикономиката до 2025 г.

Стратегията се основава на три главни стълба:
– Инвестиции в научноизследователска дейност, иновации и умения в секторите на биоикономиката. Те включват финансиране от ЕС, национално финансиране, частни инвестиции и увеличаване на взаимодействието с други инициативи на политиката.
– Разработване на пазари и развиване на конкурентоспособността в секторите на биоикономиката чрез устойчиво интензифициране на първичното производство, превръщане на отпадъчния поток в продукти с добавена стойност, както и чрез механизми за обмен на знания за подобряване на производството и ефективността на ресурсите. 
– Засилена координация на политиките и участие на заинтересованите страни чрез създаване на работна група по биоикономика, Център за наблюдение по въпросите на биоикономиката и редовни конференции на заинтересованите страни.

Стратегии за биоикономика вече са в сила в няколко държави-членки на ЕС, сред които Дания, Финландия, Германия, Ирландия и Нидерландия. На международната сцена държавите, които са въвели или планират въвеждането на подобни амбициозни стратегии, са Канада, Китай, Южна Африка и САЩ.

Предложението на Комисията е едно от оперативните предложения по водещите инициативи на стратегията „Европа 2020″ – „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“. Необходимостта от увеличаване на публичното финансиране на научноизследователската дейност и иновациите в биоикономиката е отчетена в бъдещата програма на Комисията за научни изследвания „Хоризонт 2020″. За инициативата „Продоволствена сигурност, устойчиво земеделие, морски изследвания и биоикономика“ са предложени 4,7 милиарда евро с допълнително финансиране в други области на „Хоризонт 2020″.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *