Повече пари за критична водна инфраструктура след 2014 г
Сред приоритетите във водния сектор отново ще бъдат поставени проектите за изграждане на пречиствателни станции и на ВиК- инфраструктурата
В проектобюджета по оперативните програми за регионално развитие и за селските райони след 2014 г. се планира да бъдат заложени значителни средства, с които да бъде възстановена критичната водна инфраструктура и да се изградят необходимите съоръжения срещу евентуални поражения, предизвикани от климатичните промени.
Това са обсъждали в предварителни консултации помежду си министрите на околната среда Нона Караджова, на регионалното развитие Лиляна Павлова, на земеделието Мирослав Найденов и на финансите Симеон Дянков, предаде БТА.
Целта е през следващия програмен период страната да разполага с небоходимите средства за преодоляване на пораженията от природни бедствия. По оперативна програма „Околна среда“ пък ще се заложат средства за изработването на плановете за управление на риска от наводнения.
Сред приоритетите във водния сектор отново ще бъдат поставени проектите за изграждане на пречиствателни станции и на ВиК- инфраструктурата.
Министрите са обсъждали и допълнителните възможности за преодоляване на пораженията от последните наводнения в Южна България.
До момента по програмата за развитие на селските райони са пропуснати да бъдат усвоени 120 млн. евро за подобряване на хидромелиоративната инфраструктура, коментира Георги Георгиев, заместник-председател на Българската асоциация по мелиорации.
Досега няма никакво придвижване по тази програма, а средства по нея могат да се усвояват при започнати обекти до края на 2015 г.
Предвидените над четиридесет милиона евро за превантивни дейности срещу наводнения по програма „Регионално развитие“, към които е регистриран изключителен интерес от общините, са крайно недостатъчни, добави експертът. Одобрените проекти бяха много повече от предвидените средства, защото общините и областните управители не са питани на регионално ниво от какво имат нужда, каза още Георгиев.
От асоциацията отбелязаха, че всички водни обекти в страната са стари – повечето „селски“ язовири са на 60-70 години и са затлачени, а експлоатационният им живот е не повече от 50 години. Трябва да се оцени каква част от тези язовири ще останат за напояване и кои няма да се използват, смята Георгиев.