Режимът за публично-частни партньорства е приоритетен за страната в дългосрочен план
Непознаването на ПЧП е сред причините за ограниченото реализиране на проекти
Съществуват четири основни фактора за ограниченото реализиране на проекти в сферата на публично-частното партньорство. На първо място – базисния проблем за наличието на различни тълкувания относно значението на режима „публично-частно партньорство“, тъй като съществува разнообразно схващане за значението на този тип сътрудничество, което включва вариации от стриктно придържане към закона за концесиите до по-свободно тълкуване, прилагано от отделни отговорни звена в местната власт.
На второ място е недостатъчното познаване на конкретната полза от публично-частното партньорство и тенденцията местните власти да прибягват до него едва, когато всички други възможности са изчерпани. Това каза Министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев участва в международна дискусия „Публично-частно партньорство в общините“, организирана от Националната асоциация на общинските служители и фондация „Ханс Зайдел“.
Като трета причина за ограниченото реализиране на проекти в тази сфера министър Дончев дефинира недостатъчната способност на публичните институции да привличат интереса на частния изпълнител чрез представяне на зрели проекти с ориентир за възможните позитиви и рискове.
На четвърто място той очерта липсата на реален пазар на публично-частни партньорства. По думите му един от хоризонталните проблеми е особената доза нереалистичност, с която се отличават част от проектите. „Ако направите анализ на всички учредени процеси, които не са намерили концесионери, ще забележите, че една голяма част от условията удовлетворяват напълно интереса на публичния възложител и по никакъв начин не са могли да се окажат достатъчно атрактивни за пазара. Това също е един от белезите за незрялост“, коментира още министърът като добави: „Успоредно с ангажимента си за подобряване на нормативната база, държавата трябва да стори необходимото да създаде такъв пазар, да формира реалистични нагласи към публичните институции специално по отношение на местните власти. А защо не да инвестира усилия в информация, обучение и консултантски услуги, за да бъдат те подготвени, разработвайки качествена документация за организация на конкурентни процедури, съобразени с нуждите на пазара.“
„Винаги, когато разсъждаваме за публично-частното партньорство, това, което трябва да ни води, е дефиницията „стойност на вложените пари” – което означава по-добро качество на услугата да се предоставя на същата цена или същото качество на услугата да се предоставя на по-ниска цена“, коментира той.