НовиниУслуги

Бизнесът и науката трябва да работят за следващия период на ОП "Конкурентоспособност"

Липсата на диалог и незачитане на националната спецификация са сред основните проблеми при усвояване на европейските средства

„Необходимо е активно участие на бизнеса и науката в процеса на програмиране на следващия програмен период по ОП „Развитие на конкурентоспособността“, за да повишим усвояемостта на европейските средства“. Това каза министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев на среща с Управителния съвет на Българска стропанска камара.

По думите на министър Добрев с осъществените структурни промени в ОП „Конкурентоспособност“ времето за разплащане с бизнеса се съкращава два пъти. С обединяването на Междинното звено и Управляващия орган ще бъде преодоляно забавянето в оценката на постъпилите проектни предложения и ще бъде повишено качеството на оценителния процес. Ако досега за одобряване на един отчет са били изисквани 24 подписа от администрацията, занапред те са сведени до 12, подчерта министър Добрев.

Оптимизирана е и структурата на новата администрация – вместо 12 отдела в предишните две звена, те ще бъдат 6. Намалената бюрокрация, съкратените срокове за взимане на експертни решения съдействат за повече гъвкавост и оперативност при управление на програмата. Повишеното качество на работата на администрацията, прозрачните и ясни отношения с бенефициентите са фактори за по-добра усвояемост на средствата по оперативната програма, каза още министърът.

Според председателя на УС на БСК Сашо Дончев две са основните грешки, които възпрепятстват ефективното усвояване на европейските средства. Първата е, че не се разговаря с бизнеса на етап планиране, а втората е, че гледаме какво правят другите страни, без да отчитаме националната специфика.

На вниманието на министъра на икономиката бяха поставени редица проблеми и предложения за тяхното преодоляване. Сред тях са:
–    ускоряване на изграждането на електронното правителство
–    задължително прилагане на оценка на въздействието на всеки нормативен акт преди неговото приемане
–    аутсорсинг на дейности от администрацията към бизнеса
–    облекчаване и ускоряване на процедурите по ОП „Конкурентоспособност“
–   по-голяма прозрачност при провеждане на обществените поръчки
–    по-ефективна работа на търговските представители на България зад граница (вкл. разширяване на публично-частното партньорство в тази област)
–    изпълнението на Плана за дерогация за разпределение на квоти СО2 и др.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България и член на УС на БСК Васил Велев предложи да се възстанови дейността на Съвета за икономически растеж като място за ефективен диалог между бизнеса и държавата – теза, която получи подкрепа от страна на министър Добрев. „Има диалог, но няма чуваемост и именно това трябва да се промени“, смята Васил Велев.

Според Сашо Дончев, „има опити държавата да контролира всичко, а трябва да изграждаме общество на отговорни хора“. Той изрази убеждението си, че е необходимо сериозно да се облекчат тежките и бавни административни процедури, съпроводени от огромна по обем документация и множество излишни контакти с административни служители (което е и предпоставка за корупция). За сметка на това, да се увеличи отговорността, която носи бизнесът, съпроводено със съответния засилен контрол.

Сашо Дончев изрази недоумение от факта, че има огромно количество информация, която по неясни причини е засекретена, а би трябвало да е обществено достъпна. Като пример той посочи разчетите и методиките на ДКЕВР. „Не можем да наричаме себе си „свободно общество“, докато имаме Закон за достъп до информацията, вместо да говорим за Закон за класифицираната информация и тя да е единствената с особен режим на достъп“, смята Сашо Дончев.

„Очакваме да отстоявате по-твърда позиция пред останалите министри, когато се предлагат популистки решения, вредни за конкурентното развитие на икономиката“, каза изпълнителният председател на БСК Божидар Данев.

Той призова икономическия министър да не допуска в Министерския съвет да се разглеждат и приемат нормативни актове, за които не е направена ефективна оценка на въздействието. Според Божидар Данев, именно липсата на такава оценка на някои управленски решения от последните години е една от причините за тежката ситуация на пазара на труда и влошената бизнес среда. „В резултат на недалновидна политика, само за последните 3 месеца са закрити 56 хиляди работни места и 27 хиляди малки и средни предприятия“, коментира Божидар Данев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *