България не е опростила регламентите при оперативните програми

юли 22, 2013

Сметната палата одитира мерките за опростяване на регулациите за средствата от ЕС

При шест от седемте оперативни програми, които се прилагат у нас, регламентите не са опростени. Това показва одит на Сметната палата в изпълнение на проект „Опростяване на регулациите за Структурните фондове” за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.

Одитът се провежда във връзка с дадения през 2011 г. мандат от ръководителите на Върховните одитни институции (ВОИ) на страните-членки на ЕС да продължи оценката на проблемите за усвояване на средства от Структурните фондове. Причините за иницииране на одита са свързани с допускани грешки, неправилно разбиране на регламентите, времеемкост, сложни административни процедури и неправилното им прилагане, произтекли като резултат от сложните правила на Структурните фондове. Поради това Европейският парламент и Европейската сметна палата изискват от Европейската комисия да опрости регулациите.

През програмния период 2007 – 2013 г. Европейската комисия е приела 9 промени (наречени мерки за опростяване), чрез които се опростяват основни регламенти и с това се намаляват административните тежести или разходите за Управляващите органи на оперативните програми, Сертифициращия орган, Одитния орган, а също и за бенефициентите.

Две мерки за опростяване са „задължителни”, останалите седем мерки са „избираеми”, тъй като страната-членка има възможност да реши дали да се възползва от правото да ги прилага.

В предмета на одита са включени оперативни програми, финансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. За по-пълно представяне въвеждането на мерките е разширен обхвата на одита и са проверени проекти, финансирани и от Кохезионния фонд.

В обхвата на одита на Сметната палата на Република България са включени седемте оперативни програми по Структурните и Кохезионния фонд, бенефициенти по оперативните програми, Сертифициращия орган, Одитния орган и Централното координационно звено.

Установено е, че от двете задължителни мерки е приложена само една мярка – мярка 9 по ОП „Околна среда”. Проектите по ОП „Околна среда”, по които е приложена мярка 9, са шест.

Втората задължителна мярка (мярка 8) не е прилагана, защото проектите по част от оперативните програми (ОП„Транспорт“, ОП„Околна среда”, и ОП „Регионално развитие) са на стойност над 1 млн. евро, тоест не са в обхвата на мярката. За останалите оперативни програми мярка 8 не е приложима, тъй като няма финансирани проекти, генериращи приходи.

От 7-те избираеми мерки е приложена само една мярка – мярка 6 по ОП „Транспорт”. Проектите по ОП „Транспорт”, по които е приложена мярката, са четири.

Шест от седемте Управляващи органи не се възползват от възможността за прилагане на избираеми мерки за опростяване на регламентите. Сред причините са: ограничено приложно поле на мерки от ЕФРР в областта на енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници в жилищното строителство (мерки 1, 2 и 3); липса на утвърдени национални правила за прилагане на мерките по ЕФРР (мерки 1 и 2); невъзможност за прилагане на схеми за финансов инженеринг поради спецификите на повече от 50 на сто от оперативните програми (мярка 4); неприложимост на мярката, тъй като държавната помощ е неприложима, поради характера на извършваните дейности от Управляващите органи и вида на бенефициентите (мярка 5); не е предвидено да се прилагат финансови инструменти като възстановими грантове и кредитни линии (мярка 7).

Поради наложени финансови корекции от Европейската комисия заради допуснати пропуски от управляващите органи, Сметната палата допълнително е проверила две оперативни програми, финансирани по ЕСФ (отнасящи се условно към мярка 1) – „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси”, приложили Регламент № 1081/2006 (ЕСФ). По двете оперативни програми липсва разработена национална методология за изчисляване на непреките разходи съгласно изискванията на Европейската комисия, което в крайна сметка е довело до ощетяване на националния бюджет и бенефициентите.

Прилагането на две мерки (една избираема и една задължителна) дават положителни ефекти, изразяващи се както във финансово отношение, така и в намаляване на административните разходи и тежести за бенефициентите. Неизползването на възможността за прилагането на останалите шест избираеми и една задължителна мярка не е от полза за бенефициентите.

Одиторите препоръчват средствата да се предоставят директно и по максимално облекчен ред на бенефициентите. Следва да се оказва максимална подкрепа на бенефициентите и да се развива капацитета за усвояване на средствата от ЕС на регионално ниво, вкл. да се обмисли и анализира сериозно създаване на регионални междинни звена. Максимално да се облекчат административните процедури, като бъдат използвани всички възможности на електронно управление.

Междинните звена в рамките на централната администрация единствено усложняват и забавят процедурите. Създаването на регионални междинни звена, които да отговарят за всички оперативни програми и да работят съвместно с УО на ОП, което ще доведе до изграждане на ефективни механизми за управление и усвояване на средства (УО на ОПОС).

В одита участваха одитни екипи освен от България, от още 13 ВОИ, като всеки от тях осъществи проверките в своята страна, а именно: Австрия, Германия, Унгария, Италия, Литва, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Ръководещи одита са ВОИ на Германия (председател) и на Словения и Нидерландия (членове). Чехия участва в одита като наблюдател.

Всички екипи работиха по единна програма, изяснявайки основния въпрос: какъв е ефектът от прилагането на мерките през програмния период 2007-2013 г. Целта на одита е да се провери дали тези мерки за опростяване са въведени напълно или частично, какви правила и стъпки на национално ниво са предприети за тяхното прилагане, как се изпълняват и какъв е опитът в съответната ВОИ. Резултатът от одита би помогнал на Европейската комисия във връзка с предложените проекти на регламентите за новия програмен период.